Възпитание на паметта

Вера Мутафчиева не се отметна от обещанието, дадено през 1997 г. в "Разгадавайки баща си". Днес книгата, посветена на проф. Петър Мутафчиев, е съвместена в един и същи том с разказ за майчиния род на писателката. Родова хроника също толкова любопитна и многозначителна, каквато е разчепканата история на всяко едно българско семейство. Именно това настоява проф. Мутафчиева - паметта трябва да се възпитава, а речите на маса какви и що са били нашите прадеди да минат ситото на хартията. Всеки да разкаже собственото си коляно и да освети негативите на историческия сюжет в най-непредсказуема литература. "Семейна сага" внушава, че думата народ не лъже единствено когато започне благодатно да се разпада на отделни човешки същества. Когато с милосърден хумор се разплита на отделни човешки съдбини. И страничният ефект от това етническо разлагане е излъчената всекидневна човещина. Не история - трябва да имаме истории, за да станем наново народ. Проф. Мутафчиева с право твърди, че семейните саги не представляват само низ от чувствени произшествия, а са предимно въпрос на стопанско мислене. Къде е драмата, къде съм аз, ще кажете вие. Не всеки е представител на род като Мутафчиевия. Голямата учена и писателка подсказва образци как се пише семейна сага. Тя поощрява всеки от нас чрез въображение да съхрани руините на родовата памет, да ги сглоби просторечиво. От тази историческа предприемчивост се добива и самопознание, и спокойно самочувствие. Тъй че грабвайте перата...

Марин Бодаков



















Вера Мутафчиева Семейна сага
Издание на ВРС.
София 2000