Аритметика на празното

"Мулето на Педро" е малка, тъничка книжка, на чиято корица се мъдри прекрасна картина - възрастна жена внимателно чете дебела, оръфана книга. Лицето на жената е набраздено от преживявания, но още по-натежали от памет са страниците на книгата, в които тя се вглежда през очилата си. Тези страници всеки момент ще се разпаднат, било от погледа на жената, било от ръката й, готова да отгърне следващия лист, но може би най вече от способността на очилата да отразяват и мултиплицират липсите... Някъде на този черен фон, на който се откроява картината, стои, разбира се, и името на автора на книгата - Петър Чухов, но при първото, чисто визуално възприемане, то сякаш пречи, буди недоумение, извиква умението да се абстрахираме... Простичко казано, езикът на корицата, както и самото заглавие, сякаш призоваваха читателя да мисли, да вярва, че в тази книжка са събрани някакви приказки, а не, да кажем, поезия, както би могло да се очаква от книга на поета Петър Чухов.
Колебанията ми обаче не спряха и тогава, когато с отгръщането на книгата разбрах, че визията не ме беше излъгала и Петър Чухов действително беше написал книжка ако не с приказки, то с кратки истории за възрастни и за деца... Не ме оставиха те, защото си помислих, че това може да са някакви лирически миниатюри, стихотворения в проза, изобщо - прехождане към прозата, но не и полагане в нея. Но и този път очакванията ми се оказаха (за добро) излъгани. И в случая чрез направата си "Мулето на Педро" се беше позабавлявало с читателските раздвоявания, съмнения, предразсъдъци.
И така, в новата книга на Петър Чухов са събрани истории, които не са безразборно нахвърляни фрагменти, а са късчета от някакво цяло, не са огледални илюстрации на някакви преживявания и състояния, каквито би изговорило клишето, а парчета, нямащи начало и край, които онагледяват фантазията, които дублират сънищата и спомените за тях. Те са съзерцанията на вечно будния, възприятията на винаги отдалечаващия се, на вечно движещия се, на този, който не е допускан тук и там и който трябва да разчита на въображението си, за да разбере, познае и разкаже "видяното", мислите на вървящия към другия край на живота, който ги навързва като нишка или пътен знак... В този смисъл тези ескизи, тези разпадналости, които в своето събиране могат да се конституират в какво ли не, се опитват, както би казал Ихаб Хасан, да открият формата на хаоса и да постигнат аритметиката на празното. По кафкиански те разчитат на абсурда, на парадокса, на разточителните, сънищни метафори, които съхраняват своята енигматичност и отказват каквито и да било обяснения; разчитат и на пестеливостта на обема, на гласа, който разказва историите, започвайки ги почти от края им, на алогичността на разказваното, на хиперболите, в които то бива обвивано, чрез които набъбва.
Персонажите, които се появяват в тези истории, пък са силно деперсонализирани, те някак много лесно свикват със себе си и отвикват от себе си, лесно идват и си отиват, с други думи, лесно и леко осъществяват преходите. Иначе казано, човекът, чийто образ е моделиран от "Мулето на Педро", не се задържа задълго в тялото си, разпада се на безброй отражения, в които най-често изобщо не се разпознава или пък припознава "себе" си като друг, като чужденец. Защото - казват ни тези истории - нишката, на която се крепи азът, понякога е толкова тънка, че дъхът му често пъти дори не успява да замъгли огледалото. Което ще рече, че според абсурдистката логика, която следва тази книга, понятието идентичност е измислено, за да залъгва и заблуждава наивните, тъй като няма такова нещо като истинска човешка същност, като константен набор от дадености, които градят един или друг аз. Всичко, дори и името е фалшиво, то е моментно, променливо, разпадащо се и разгубващо се, неможещо да бъде фиксирано дори от езика, който също е някак изплъзващ се, течащ...
Казано накратко, и то с образи от книгата, "Мулето на Педро" е една малка книга, с малки текстове, в които има малко място, но тя носи своите площади и миналите по тях читатели няма да съжаляват. Кой знае, може дори да се окажат герои на следващи сънища-разкази.


Амелия Личева

















Думи
с/у думи





Петър Чухов Мулето на Педро
Изд. Свободно поетическо общество. С. 1999