Как в Америка се снима
студентски филм
- Известен сте преди всичко като издател с афинитет към хубавата книга - "Петриков" е едно от най-изтънчените ни издателства. Продуцирал сте българския филм "Забраненият плод" на Красимир Крумов, а това лято докарахте в България американски екип за снимките на "Портретът на Дориан Грей" и сте един от продуцентите на филма. Разкажете как от книгоиздаването стигнахте до киното.
- Отдавна искам да се занимавам с кино.
В началото на 80-те режисирах два късометражнни филма по собствени сценарии. През 1990 г. направих едно от първите частни издателства. Преди година се бях запознал с режисьора Красимир Крумов и станахме близки приятели. Започнахме да говорим за неговия следващ филм - "Забраненият плод". Спечелихме държавна субсидия, събрахме и останалата част от парите. И през 1993 г. го заснехме. Участваха големи чужди и български актьори - Ерланд Йозефсон, Дьорд Черхалми, Санчо Финци, Васил Михайлов, Катя Паскалева, Деса Красова... Тогава това си беше чиста авантюра. Никой нямаше опит. Аз приключих с големи загуби. Доста пари, които бях спечелил с книгоиздаване и реклама, отидоха, за да си погася задълженията към филма и едва успях да изляза на нула. Но така или иначе тези пари са изгубени и едва ли някога ще си ги върна. Имам договор за разпространение с Германия за седем години, но още не са отчели нито една марка.

- А вие друго ли очаквахте?
- Честно казано, нямах кой знае какви очаквания, но смятах, че ще дойдат поне малко пари. Но явно такова е времето. На всички млади продуценти бих казал, че първо трябва да си помислят къде ще се продава филмът и оттам нататък да се тръгва с идеята какво точно да се направи. В началото на 90-те вярвахме, че идват добри финансови времена.
- Все пак не сте се отказал от продуцентството след първия финансов неуспех.
- Продуцентството ме заведе преди година в Американското филмово училище в Лос Анджелис. В началото беше доста трудно, защото нямах много пари; беше и въпрос на адаптиране. Да се отиде в чужда страна е трудно, особено в Щатите, защото там е съвсем друг свят, не така емоционален като нашия. Хората са изключително прагматично настроени. А когато нямаш среда и приятели, никак не е лесно. Но аз вече съм намерил своята среда там - приспособих се. Всяко нещо си има цена и аз я платих с проблемите, които имах в началото. Сега съм много доволен от хората, с които съм се запознал, от колегите си. Класът ни е от 24 души. Нивото на обучение е много високо. Насочено е най-вече към практиката. Теорията е важна, но опитът е много по-ценен. Образованието е двугодишно и през цялото време снимаме - било като основни продуценти, било помагайки на други наши колеги. Работим на различни нива на продуцентството. Всяка седмица започват четири проекта и се снимат за четири дни, като всичко е организирано предварително.
- А как стигнахте до проекта за Дориан Грей?
- Сценарият е на Дейвид Розенбаум, мой колега от класа, който е и режисьор на филма. Той е играл в театри във Вашингтон и на Оф Бродуей. Има и една поставена пиеса. Аз всъщност тръгнах към САЩ с идеята да привлека хора да снимат в България, защото тук е много по-евтино. А и аз самият познавам нещата и мога да се справя с продуцирането на един външен филм. Често говорех за това с моите колеги. През април Дейвид беше почти готов със сценария и каза: "Отиваме ли в България?". Отначало си говорехме почти на шега, но като си повтаряхме как ще снимаме в България, в един момент разбрахме, че наистина ще го направим. Той намери една жена, която трябваше да даде парите. През юни дойдох тук с двама мои колеги. Обиколихме да огледаме места за снимки. Но се оказа, че обещаните пари няма да дойдат по-рано от декември. Беше невъзможно да отлагаме. Ние следващата година завършваме и щеше да е доста по-трудно. Освен това "Уорнър Брадърс" ще започнат през пролетта да снимат филм по "Портретът на Дориан Грей". Затова на всяка цена трябваше да сме готови с филма до края на тази година. Тогава друг мой колега - Стивън Гордън, който е син на един от известните музикални продуценти, даде половината от парите. А останалата част си разделиха една моя колежка и самият режисьор. В началото на август парите вече бяха събрани и бяхме готови да започваме. Тук подбрах чудесен екип. Войчех Тодоров дойде специално от Полша, за да снима филма. Събрах екипа и след две-три седмици подготовка започнахме снимки, които продължиха около месец. Смятам, че хората дадоха всичко от себе си и работиха с чувство. Освен това българите много добре се сработиха с американските актьори и с колегите ми продуценти.
- Осигурили сте разпространение, предполагам. Какъв е шансът филмът да бъде видян тук?
- Разпространение в този смисъл, в който е нормално да тръгват холивудските продукции, няма. Но ние много добре знаем, че без проблеми ще го продадем поне за двойно повече пари, отколкото сме вложили. Освен това сме направили така наречения мейкинг и имаме намерение да го излъчим по някои от телевизионните канали. Може би по CBS, защото там имаме познати, които сигурно ще се ангажират основно с рекламата. Разчитаме, че филмът е с интересна тема, че е професионално направен (още не е монтиран, но от това, което е заснето, смятам, че се е получил много добре). И нямам съмнения, че ще успеем да го продадем добре. Имаме вече контакти в тази посока и до месец-два ще се знае съвсем ясно къде и как ще го продадем. Искаме и да го покажем на няколко фестивала - на най-известния в Щатите - Сънданс. Ще опитаме може би в Кан или Венеция. Имаме желание, разбира се, да направим една премиера и тук, но това ще стане не по-рано от пролетта.
- Според вас продуцентът само събира парите и организира нещата или има и творческо участие?
- В Америка продуцентът е най-важната личност. Той е този, който избира сценария и събира екипа. По време на снимки той следи и контролира всичко. После участва и в монтажа. Най-често той има последната дума. Получава се така, защото там най-важни са парите. След като продуцентът е поел отговорността за тях, той е човекът, който взема окончателните решения. И затова той е най-важната фигура в правенето на един филм. А най-важните творчески фигури са режисьорът и сценаристът. Такава е американската система и според мен тя е най-естествената. Нормално е човекът, който поема паричното обезпечаване на филма, да стои на първо място. Режисьорът може да има най-различни идеи, но продуцентът е този, който казва дали те могат да се реализират или не.
- Защо сте преместили времето на действие във филма в края на 40-те, началото на 50-те и 70-те години на нашия век? Смятате ли, че сюжетът е актуален с нещо точно в момента, или той е просто вечен сюжет?
- Нямам кой знае колко подробен коментар, защото не съм сценарист и режисьор на филма. Това всъщност е фаустовският мотив за отдаване на душата. Много отговори могат да се дадат защо точно тази тема и защо точно сега. Най-простият е, че в момента има вълна на връщане към английската класическа литература. Освен това за нея не се плащат авторски права, което също не е маловажно. Сюжетът е върху една вечна тема. Затова и действието не се развива в Лондон, а просто някъде в Страната на лъжците. А що се отнася до времето, причината е, че режисьорът не е искал да влиза конкретно в съвременността.
- В "Портретът на Дориан Грей" има и хедонистичен момент, който също е доста актуален днес.
- В края на ХIХ век хедонизмът е бил на почит. Това е занимавало и хората тогава, занимава и режисьора. Хедонизмът е нещо като кръстопът на живота и изкуството.
- До каква степен сте се опитали да запазите чувството за хумор на Оскар Уайлд?
- Има и смешни моменти, но точно типичните за Оскар Уайлд парадокси не са силата на филма. Иначе диалогът е доста близо до оригинала, без да стои твърде театрално.
- Как подбрахте актьорите?
- В главните роли са американски актьори - около десетина. От българска страна са по-малко. Малкият Дориан е Рене Шиндеров, икономката - Меглена Караламбова. Дядото на Дориан - Йордан Спиров. Но от тях само Меглена има реплики. Имахме малки проблеми с някои актьори, които не бяха доволни от парите, които им предложихме. Аз разбирам, че ценят труда си и очакват да получат повече от чужда продукция. Но нашият филм е повече студентски, отколкото холивудски. Американските актьори играха за много по-малко пари от това, което обикновено се плаща на Запад.
- А как избрахте самия Дориан Грей?
- Направихме кастинг на повече от 120 актьори. Всички, които са виждали изпълнителя - на живо или на заснетия материал, казват, че напълно покрива представата им за героя. Той е посещавал актьорски курсове, но досега няма голям филм. Участвал е в телевизионни шоута. Работил е главно като манекен. Но според всички нас доста добре се справи с ролята. По време на самите снимки той израсна като актьор.
- За Америка се знае, че така наречената й моралност е по-скоро демонстрация, отколкото реално качество на обществото. Как се вписва вашият филм в представите на средния американец за ценностна система?
- Не познавам Америка чак толкова добре. Представата ми не е, че е псевдоморална страна. Там обществото има норми, които спазва. Може да се каже, че те са донякъде изкуствено наложени, но съществуват. Там е невъзможно по телевизията, освен ако не е т. нар. платена телевизия, да се видят дори еротични филми. Не смятам, че някои неща трябва да се освобождават до край, трябва да има известен консерватизъм. Разбира се, в американското общество се знае, че има и такива, и такива хора; и едните не пречат на другите. Всеки филм си има публика. Смятам, че нашият ще намери своето място. Той се вписва добре в американската представа за морал. По начина, по който го е развил режисьорът, той не е скандален. По-скоро се опитва да се занимава със смисъла на човешкото поведение - какво му причинява - на него и на околните. Самият режисьор е католик и вярва в моралните ценности.

Разговаря Мила Войникова


Разговор с
Методи Петриков

Независимо че бе заснет още през лятото
на 1999,
Портретът на Дориан Грей все още не е готов.