Марчанджа - име на успех

За тези, които все още не са разбрали, "Марчанджа" е родом от София. Но рождената й дата не е през зимата на 2000 година, а през есента на 1998-ма. Беше отгледана в чужбина като истински галено дете и имаше привилегията да бъде избрана за първородна рожба на "Виржиния рекърдс". Колкото до това, каква кръв тече в нейните вени, сигурно и на майка й ще бъде трудно да отговори със сигурност. Иначе, когато Йълдъз за първи пъти сподели идеята си да направи албум с цигански песни, току-що бе завършила "Балканатолията".
Познавах я достатъчно добре, за да се усъмня и най-малко в сериозността, последователността и решителността, с която щеше да завърши поредния си проект. Още от предишния си албум - "Voice of Rainbow", тя бе избрала нова посока и търсеше упорито разрешението на проблема високо изкуство-популярност. Дълги години бе посветила на Аполон и бе създала чудни образци, достойни за неговите светилища. Едва ли са много певиците, които така леко и непринудено да владеят абстрактната игра на спонтанната импровизационна музика. Но и колко са онези, които не се боят да прекрачат границите, в които ги затваря благосклонността на техните верни почитатели. Йълдъз се реши - обърна очи към Дионисий и той я дари с успех, който поне в България не е имала никога. Голям дял от него се дължи на "Виржиния рекърдс", чиято медийна атака завладя всички кътчета от публичното пространство в България. Точно планираното концертно турне започна от зала "България", която не бе в състояние да приюти всички желаещи да присъстват на шумно рекламираното чудо, а възторжените аплодисменти съпровождаха концерта от първия до последния миг. Резултатът бе далеч по-добър от студийния запис и ме накара да се запитам как ли би изглеждал албумът, ако бе композиран от най-сполучливите изпълнения по време на шестте концерта. Йълдъз Ибрахимова демонстрира всички свои артистични и изпълнителски похвати, приспособявайки ги естествено към самобитната и сетивно-емоционална същност на циганската музика. Бе подкрепена убедително от своите музиканти, подбрани от елитни български джазмени (Васил Пармаков, Шибил Бенев, Митко Шанов, Христо Йоцов)* и единствения автентичен изпълнител - цигуларят Венци Такев.
Получи се искрящо шоу, заредено с първичната енергия и сантименталната романтика на циганските евъргрийни. Оказа се, че имало и хубава циганска музика, която може да бъде аплодирана в изискана концертна зала от благопристойна и интелигентна публика. Добър повод за реабилитиране на словосъчетанието "поп-фолк", което по незнайни пътища бе демонизирано от бедни духом, богати люде. Не може да има лоши музикални жанрове или съчетания от музикални потоци. Лошо могат да бъдат съчинявани и изпълнявани всякакви музикални произведения. Мисията на съвременните музиканти е да търсят пътеките към музиката на света. Музика, която наистина да радва хората и ги извисява духом. Една от тези пътеки води към фолклора и Йълдъз Ибрахимова за пореден път доказва, че е напипала вярната посока. Естествено новото й превъплъщение е само поредна стъпка към бъдещето. Остава ни да очакваме накъде ли ще я отведе търсещият й дух, и да се надяваме, че отново ще се намери добър издател, който да ни представи новото й творение.


Йордан Рупчев

________
* от тях в албума участва само Васил Пармаков.















На един дъх