Ключът към...

След дълго търсене най-сетне го намерихме! Това място не е означено на никоя театрална карта. Доскоро мнозина са потегляли натам разделени, а са си тръгвали по двойки. Човешката самота кара и героите от "Ключът" да тръгнат "натам", но в случая мястото не е ритуална зала (какво е нейното предназначение), а театър "Галерия". В пиесата на Калин Илиев всеки един от героите търси "ключа" към сърцето на другия. На пътя, който се опитват да извървят един към друг - самотен мъж и самотна жена, застават други двама, които изпитват нуждата от близост. Всеки един от героите застава на този път в търсене на вечната любов. Постановката на Димитър Стоянов - Нов ни изпраща своето колкото весело, толкова и тъжно послание: ние сме в театъра, но и в живота това се случва. Защото не са малко обърканите хора, като Мъжът (Валентин Танев). Той е някак крехък, странен човек, колкото посърнал младеж, толкова и бодър старец. Героят му в началото е притеснителен, после самочувствието му е в повече. За постигането на добър комедиен образ помагат и актьорските жестове, с които се спасяват и тримата актьори. Валентин Танев, Малин Кръстев и Герасим Георгиев са като един добър отбор, в който всеки от играчите усеща не само как да подаде на другия, но и как той би поел. Ева Волицер обаче е като пристигнала от друг отбор, а около нея се завърта цялата игра. Тя би трябвало да поема и изпраща най-точно, за да бъде играта динамична и интересна, а това не се получава. Въпреки че представлението не блести с високи художествени качества, то определено е за българина, който е притиснат от проблеми и има нужда да се разтовари.


Татяна Пантилеева