Сред олелия и глъч - кръв

Открай време не си падам по суперпродукциите, но детството ми на яростен киноман е неизбежно белязано от тях. Май всичко започна от холивудския "Спартак" с Кърк Дъглас. После дойде "Клеопатра" с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. И тогава филмът не ме грабна, но за цял живот ще ми остане спомен - с хлебна гума, ние, бодри четвъртокласнички, си "ваехме" грим а ла Клеопатра...
Някъде тогава в моето плевенско кинопрохождане са се запечатали кадри с конници, Малгожата Браунек с дълга и права коса, пряпорци, шляхтичи и сред тях Даниел Олбрихски, батални битки... Става дума за полските костюмни екранизации на Йежи Хофман по едноименните класически романи на Хенрик Сенкевич "Пан Володийовски" (1968) и "Потоп" (1974). В първия Олбрихски игра Азия Тухайбейович, във втория - пан Кмичиц. И беше неотразим със своя риж финес.
Това беше по времето, когато американските заглавия се промъкваха тук през иглени уши, и си гледахме предимно соцфилми: гедеерски вариации на индианска тема с Гойко Митич, румънски интерпретации върху живота на даките, съветски военни епоси... И тогава полските филми се спасяваха от евтината соцпатетика - не дразнеше дори шовинистичният им привкус. Сега е обратното - европейски филми почти не гледаме, но пък се давим в шовинистичните талази на холивудската вълна.
Така че инициативата на Полския културен институт да покаже в залата на НАТФИЗ "С огън и меч"- третия филм на Хофман по Сенкевич (първата част от трилогията), си беше удар. Първо, той идва у нас с ореола на един от двата полски блокбастера '99 (другият е "Пан Тадеуш" на Вайда). Второ - "С огън и меч" демонстрира финансова и кинематографична стабилност, каквито българското кино дори не може да сънува.
Грандиозният филмов спектакъл е построен върху пътуването от Крим към Лубне на младия полски благородник Ян Скшетуски (Михал Жебровски). От спасяването на казашкия предводител Бохдан Хмелницки (Бохдан С. Ступка), през влюбването от пръв поглед в младата княгиня Хелена (Изабела Скорупко) до геройските жестове на доблестния патриот, на екрана се случва какво ли не. Батални битки се редуват с вещерска пещера; нежни прегръдки - със свинарски неволи; дива ревност - със спокойна река; бясно препускащи коне - с морно изпразвани чаши; вражески глави на кол - с приятелски саможертви... Сред цялата олелия и глъч от полски войводи, татари, украинци и изумително красивата Изабела Скорупко - кръв. Импозантността на постановката респектира, макар на моменти да изглежда тромава - три часа трае патриотично-кървавото зрелище и само чувството за хумор, прокрадващо се из пренаселените кадри, спасява от прозявката. А Даниел Олбрихски се мярва в епизодичната роля на Тухай-бей само като емблема на Хофмановите екранизации по Сенкевич.
Независимо от гигантския размах на суперпродукцията, "С огън и меч" не е най-атрактивната примамка за свикналия с екшъни български взор. Все пак е любопитно да се види. Дори само заради простичкия факт, че за Сенкевич и Хофман са платили билети 7 милиона поляци. Какво ли би се случило тук с "Под игото"...


Геновева Димитрова







От пръв
поглед