Предстои ново раздаване на картите

- Със "Синьо кадифе" и "Диво сърце" извадихте на екрана много насилие, перверзии и оригинални сюжетни находки, а сега с "Проста история" сякаш искате да сложите край на този революционен период?
- Изобщо не е така. "Диво сърце" бе адекватен на нещо, което витаеше във въздуха. Тогава ми се струваше, че насилието в обществото се е изплъзнало от контрол. Дори не самото насилие, а безумието, атакуващо където му падне. Смятах момента подходящ за този филм. Съвсем същото изпитвам с "Проста история". Адекватен е на нещо, което витае във въздуха. Немците го наричат Zeitgeist, дух на времето. Не може да се улови, но понякога се усеща. Духът на времето постоянно се променя, винаги е на различни места, защото го създават всички хора.
- За да догоните Zeitgeist ли илюстрирахте "Изгубената магистрала" със супермодерен рок?
- Уви, този филм в някаква степен беше насочен срещу духа на времето. Това беше роман за безумието, материализирано във феномена О. Джей. Симпсън. Когато се извърши нещо наистина ужасяващо, мозъкът отказва да го приеме. Сякаш се спуска автоматична преграда. Опасните спомени биват прочистени, касирани, старателно изолирани. Чудех се как Симпсън може най-спокойно да играе голф, след като е разфасовал жена си. Това просто не е възможно в нормални условия. Стигнах до извода, че той просто е трябвало да забрави всичко това. Мозъкът му е премахнал този спомен и О. Джей. Симпсън е бил искрено убеден в своята невинност.
- Това ли е официалното обяснение на филма? Главният герой наистина е убил жена си, а останалото са халюцинациите му?
- Нито дума повече на тази тема (смее се).
- Едно време обичахте да показвате ужаси, скрити зад елегантна фасада, сега ни поднасяте сякаш еднопланова история...
- Може би така беше в "Синьо кадифе". Но всъщност не зад всяка красива фасада се крие нещо отвратително. В "Човека слон" показах по-скоро прекрасното зад ужасна фасада. Винаги е така: колкото повече знаем за нещо, толкова по-интересен втори план откриваме. За Алвин Стрейт от "Проста история" също научаваме много неща, опознаваме второто му "дъно", постепенно разбираме защо постъпва така. Само че у него няма скрито нищо отвратително.
- Стрейт казва на едно място, че най-лошото в старостта е споменът за младостта. Това ваша декларация ли е?
- Със старостта не можем да се справим, всички алтернативи са доста по-неприятни (смее се). През старостта може да се мине щастливо, но мен ме привлича това, че когато говориш със себе си, се връщаш към детството. Това е лишеното от възраст его. Променя се само лицето в огледалото. Малко е страшно.
- Но пък филмът ви не ужасява. Показал сте старостта по един успокоителен за младежта начин. Ако и аз изглеждам на 70 като Алвин Стрейт, няма да е лошо.
- Това е заслуга на Ричард Фърнсуърт. Той си е такъв, бунтовник, 70-годишен Джеймс Дийн. Стар каубой от уестърните. Впрочем Ричард наистина е каубой, а филмът е в някакъв смисъл уестърн, макар че в него никой не язди кон. Но Ричард играе с каубойските си дрехи, става симпатичен от пръв поглед. Наистина не би било зле да изглеждаме така на неговите години.
- Днес старостта рядко се показва на екрана, на малцина им хрумва да правят един старец главен герой.
- Така е. Всеки знае, че парите се свързват с младите. Това се вижда особено добре в телевизията. Рекламодателите искат да печелят. Програмата не ги интересува, целта им са социалните с групи с покупателна способност. А седемдесетгодишните не са най-често сред тях. Това е пълен абсурд. В резултат днес сума ти интересни истории изобщо не могат да се разкажат. Тоест може, но вербално. Не и да се покажат по телевизията. За съжаление вече и в кината е така. Продуцентите търсят своята група потребители и формират филма по нея.
- Направихте "Проста история" с европейски пари. Трудно ли се финансира амбициозното кино в Америка?
- В този случай няколко американски фирми бяха заинтересовани от участие в продукцията. Канал+ беше просто по-бърз. Вярно е, че работя по-добре с европейски продуценти. В Америка има няколко малки компании, чиито босове обичат киното и ти дават творческа свобода. Но те са изключение. В Европа е обратното, това е правило. Европейските институции са много по-дружелюбни към режисьора.
- Мислех, че това е последица от проблемите ви в Америка...
- Кои по-точно?
- Имам предвид комерсиалното фиаско на "Изгубената магистрала" и отхвърлената пилотна серия на "Мълхоланд драйв".
- Ах, тази серия... Вече забравих това. Работата ми вървеше много добре и тогава преживях тежко неосъществяването на сериала. Макар че, от друга страна, не би се появил и сегашният филм. Босовете от телевизия Ей Би Си ненавиждаха работата ми. Не зная защо, така и не поговориха с мен.
- Затова ли обявихте, че никога повече няма да правите телесериали?
- Не беше точно така. Заявих, че повече няма да работя за телевизионни мрежи. Според мен те са обречени на гибел. Вече се самоунищожават. Крадат си замислите и се въртят в кръг. В това време процъфтяват кабелните телевизии, Интернет. Страниците там вече са потенциална телевизионна станция. Или кино. Качеството на информацията светкавично се подобрява. Предстои съвсем ново раздаване на картите.
- Ще видим ли след тази интернетска революция най-сетне продължението на "Туин Пийкс"?
- О, в този момент това е малък юридически кошмар. Нямам правата върху това заглавие. Всичко зависи от компанията Уърлд Вижън и шефа й Аарон Спелинг...
- Да се върнем към "Проста история": настроението в него е такова, сякаш в края на 90-те правите филм в стила на старите ленти на Франк Капра от 40-те.
- Това са 90-те, само че в Айова. Някои места не се променят толкова бързо във времето. Впрочем във филма стилът е условен. В края на краищата сега не всичко, което ни заобикаля, е стил 1999...
- Нямах предвид това, а начина, по който хората се отнасят един към друг във филма ви.
- Вижте, хората от Айова са си по-мили отколкото можете да си представите. В такива земеделски райони живеят далече един от друг и изобщо са малко, та всички си помагат. Хората са помагали на истинския Алвин Стрейт точно, както е показано във филма.

Газета виборча
7.01.2000 г.


Разговаря Войчех Орлински

Превела Силвия Борисова















Разговор с Дейвид Линч