Министерство ли?

И какво министерство? Изглежда не случайно от много години въпросът за организацията на културата започна да излиза на преден план в мисленето на обществото. "Да има или да няма министерство на културата" е, разбира се, върхът на айсбера, питане, зад което надничат истински въпроси, като "какво да правим", "да бъдем или да не бъдем" и т.н. Питането се задава в този момент, защото:
а. Българските политици след 10 години започнаха да разбират, че културата е важно нещо, по-важно от икономиката, защото е определящо икономиката. Глухи досега за демографските, икономическите, нравствените сривове, политиците постепенно започнаха да усещат, че държавата и нацията нямат бъдеще, ако не хвърлят по едно око на културата (пък дори и под формата на национална доктрина).
б. "Културните дейци" след 10 години започнаха да свикват с променената ситуация - най-вече благодарение на напиращите нови поколения. Всички, които искат и могат да работят, са заинтересувани вече не от общи приказки и празни обещания, а от оптимизиране на съществуващото.
в. И едните, и другите сигурно си дават сметка, че в започващите преговори с Европейския съюз може да се окаже, че сме най-неподготвени по темата "култура" - като позиция - какво ще защитаваме, какво ще искаме, с какво ще (или няма да) сме съгласни. Защото вече десета година мислим тази тема като нормативни документи, докато всички норми - следвоенни, предвоенни, от ХIХ век - се срутват.
От този брой с текстовете на Явор Гърдев и Георги Тенев вестник "Култура" отваря дискусия по темата "Какво министерство", т.е. как да управляваме културата. В същото време е изключително важно да не забравяме и другата страна на този въпрос: освен как, какво да управляваме, имаме ли ясна представа за субекта на управление. Въпрос, който също подлежи на обсъждане.

К


P.S. И Явор Дачков в "Гласове" (20 февруари т.г. по Канал 1) се опита да обърне внимание на другата страна, патетично задавайки въпроса: "Кой уби идеята за култура". За съжаление опитът му кулминира в посочване с пръст на "окултиста Светлин Русев". Това, освен като форма на религиозна дискриминация, би могло да се чете и като нежелание/невъзможност проблемът за идеята за култура да се обсъжда вън от баналната православна риторика.