Новков чете Фуко

Тези къси ледени ситуации не са художествени стърготини от критическата острилка на Митко Новков. "Изядената ябълка" дава глас на властта. Цялата власт с едно красноречиво изключение - благостта на Учителя. Ако в другите свои текстове Новков тълкува предимно през Барт, то първата му книга е като приписка върху "Управлението на живите" от Мишел Фуко. "Изядената ябълка" пробва представите на френския мислител в различни културни контексти, филтрира конкретни тези в по същество изхарчени ситуации. Ако си спомним, Фуко наричаше властта действие върху действие, а управлението - действие по учредяването на поле за чуждо действие. В присъствието и отсъствието на това поле са смисловите залози на Новков. В къси разкази за Управителя и неговите Приближени Новков демонстрира как всеки от тях се грижи за статута си. Чрез своята реч и нейните напълно произволни постулати Управителят създава поле за действие. Той е последният голям и центриращ ни разказ. Но забележете, самият Управител се подчинява единствено на граматическите истини, които могат да срутят неговото име в множествено число, създавайки много управители. Той никога не е представен чрез своето тяло, никога не пребивава в женски род, никога неговото име не се сдобива с пълен член. Той внушава прякор. Дали Управителят не е същество, на което ние делегираме правата си.

Марин Бодаков



















Митко Новков. Изядената ябълка. Издателско Ателие Аб. София. 1999