Радиоколата
с мобилен телефон


Съвременният радиорепортер има две оръжия на труда -някакъв вид репортерски диктофон и радиокола. По света богатите радиостанции му дават и хеликоптер, зер да не изостанат от телевизията. У нас репортерът, който няма достъп до радиокола, използва за неин заместител служебния мобилен телефон. Ако такъв няма, той разчита на скромен запас от импулси в телефонна карта. Ако и карта няма, тогава е принуден да се върне до радиото, да се запише, да се монтира. С една дума да превърне непосредствения жив репортаж в нежив.
Кой обаче решава дали да се довери на репортера радиокола или не? Неведнъж радиостанции, които с гордост подчертават, че имат радиоколи, правят "мобифонни" интервюта. Тоест интервю, в което най-важното е прехвърлянето на подвижната слушалка от събеседника към репортера и обратно, което прави абсолютно невъзможна намесата на водещия от студиото. Просто защото няма кой да го чуе. Това означава, че при планирането на програмата, интервюто не се е проявило като достатъчно значимо, че да заслужава радиокола. Или пък се появило внезапно и репортерът е трябвало да реагира светкавично, без подготвена радиокола. Преценете сами какъв от двата вида е случаят на заобиколен от радиожурналисти министър-председател, с насочени към него мобилни телефони, вместо микрофони.
Мобилният телефон се използва в още един случай, в който радиоколата не може да влезе в дейстие. Когато репортерът е на път, тоест в друго превозно средство. Така наскоро в един репортаж от маршрутка, мобилният телефон на БНР се намеси в чужда честота. За съжаление, не се разбра дали тя е на полицията или на таксита. Един пропуснат шанс да се направи разследване на живо на телефонните услуги в България!
Радиоколата се изпраща на важни събития, за да улесни по-бързото реализиране на живите репортажи. Когато събеседниците са повече от един, което затруднява използването на телефон, тогава радиоколата е много подходяща. Като например стачки, масови демонстрации и други групови мероприятия. Тогава обаче съществува риск да се оформи опашка пред радиоколата, тъй като тя не може да побере повече от трима събеседника, и то в най-добрия случай. За такъв случай може да се използва радиокола и мобилен телефон и да се създаде многоетажна комуникация.
Рационализираното използване на радиоколата понякога я свежда до такси. Репортерът бързо и гъвкаво стига до събитието, извършва съответните необходими действия и се връща в студиото, за да разкаже видяното. Което означава, че невинаги важността и спешността на събитието са от решаващо значение за изпращането на радиоколата. Радиорепортерът трябва да бъде снабден с всички възможни средства за бързо реагиране - кола, телефон, компютър, управляван от гласа му, и т.н. Дали, кога и как ще ги използва няма значение. Това е натиск на времето, на който е подложен всеки подготвен или неподготвен журналист. Проблемът е само, че средният гражданин не е подложен на този натиск, но въпреки това трябва да носи последствията от него в невинаги доброто радиокачество, което получава.


Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато