Реквиеми

Реквиеми от Верди, Емил Табаков, Дворжак и "Матеус пасион" от Й. С. Бах. Това е поредният амбициозен проект на маестро Табаков, Софийската филхармония, Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов" и диригента му Георги Робев. Или, казано накратко - нов абонаментен цикъл, както винаги обезпечен с пълна продажба.
Инвестицията си струва, ако съдим по великолепното начало на 17 февруари с Реквиема на Верди. Кой знае защо, очакваното му изпълнение бе разгласено като предизвикателство. Към кого? Пред какво? Александрина Пендачанска, Александрина Милчева, Бойко Цветанов, Юлиан Константинов - та те всички, заедно с филхармониците имат повече или по-малко своя опит в кантатно-ораториалната музика, предимно от последните два века. А по отношение на Верди има и установена традиция, българска. Това е музика, която наистина "лежи" - и на диригента Емил Табаков, и на певците (във Вердиевата трактовка на сакралното те са в свои, оперни води), на хора и на оркестъра също.
Изпълнителите, в удивително добра кондиция, преминаха с лекота през рифовете на партитурата - особено в импозантното "Dies irae" , където обикновено трудно се постига постигането на естествена хармония между театралната патетика и дълбокия драматизъм.
Колкото до известните сола и певческите ансамбли, равнопоставеността на зрелост, овладяност, между опитната Александрина Милчева и по-младите й партньори бе впечатляваща. Прецизно изработените хорови партии, за които овации несъмнено дължим на Георги Робев, стабилният, с точни реакции оркестър (ловците на киксове си отидоха разочаровани) - всичко това едва ли се нуждае от специален коментар. Както и проникновената, вярна на стила на Верди интерпретация на Емил Табаков. Ако продължа поантата за предизвикателството - май, все пак го имаше... За публиката - доловимо преобразена след концерта от усещането за духовна наслада. Не винаги се случва, но се помни дълго.


Янина Богданова