Александар Тиянич и Славко Чурувия -
двама от най-известните сръбски журналисти - написват, подписват и обнародват през октомври 1998 година открито писмо-обвинение против режима на Милошевич и лично против диктатора. Половин година по-късно, когато започват натовските бомбардировки, Чурувия е обвинен от Милошевичовия всекидневник "Експрес политика" в "предателство". Седмица след обвинението, на 11 април 1999, Чурувия е убит на прага на дома си от "извършител", останал и до днес неизвестен на сръбското общество: знаят го там само палачите.
На 7 февруари 2000 година бе застрелян Павле Булатович, военен министър на Милошевич. Официалната версия за убийството беше бързо оформена: "убийци" са САЩ ведно със сръбските им помагачи. Само дни подир това Милошевичовата ТАНЮГ обвини и Александар Тиянич в "предателство". Тиянич, изглежда, е особено отявлен "предател", защото в материал, публикуван месеци преди убийството на Булатович, бил прогнозирал, че както е тръгнало, няма да мине без убийства по върховете на Милошевичевата мафия-държава.
Но същата прогноза имаше и мой колега - сърбин, работещ в Будапеща, когато отидох да говоря с него за Югославия, преди да отпътувам за проучването си там. Разговорът ни стана далеч преди убийството на Булатович - три дни преди да убият Аркан. Интересно, че хората на Милошевич не обвиниха за убийството на Аркан нито САЩ, нито моя колега. Навярно не са знаели... Но сега аз съобщавам този факт, и нека това да бъде сметнато и за автодонос, зер и аз престъпно не ги уведомих овреме. Щом стигнахме до тоя тип несмешни шегички - за нас, българите, те датират от времето на Живков - можем по-точно да си дадем сметка в кое време живеят комшиите от Запад десет години по-късно. С една съществена разлика: в края на режима си Живков се беше отказал да убива.
Когато убиха Чурувия, наши журналисти и просто свестни хора публично заявиха възмущението и погнусата си. А за Тиянич сега - ние имаме шанса да го защитим. Подбрах откъси от писмото на Александар Тиянич, публикувано в опозиционния всекидневник "Данас" на 15 февруари 2000.


Обвинявам в гавра над сръбската земя

Вчера в коментара "Кой стреля в своя народ" на официалната телеграфна агенция бях обвинен, че със своите текстове съм бил хулил сръбската държава, че съм бил знаел отнякъде, че Павле Булатович ще бъде убит, че съм бил заявил това в своя редовен коментар в банялушкия "Независими новини" и че съм бил обвинявал сегашната власт за политическите убийства в Сърбия, всявайки сред сърбите недоверие, страх и раздор.
Каква оскъдица откъм въображение, талант и ум. Същият сценарий беше приложен и при убийството на Славко Чурувия: първо го обвиниха по вестниците в предателство, после тайно го осъдиха и демонстративно, открито и жестоко го погубиха. Като него и аз не съм влюбен в жертвите, изпитващи страхопочитание към собствените си палачи. Но макар и да не възнамерявам да живея вечно, бих избегнал - ако мога - да стигна без време на собственото си погребение, обявено вчера от страна на автори, които май точно знаят колко ще живеят определени сръбски журналисти. Затова питам ония, които са поръчали и написали тази обява за главата ми: е ли това смъртна присъда за мене - метеоролога с единствената вина, дето позна, че и в този сезон по сръбската земя ще валят трупове?
Нямам право да бъда наивен, или мъдро сляп, или морален паралитик, за да мълча: моят приятел Славко лежи в гроба, защото не вярваше, че стават и такива работи. Друг мой приятел - Желко (в неговия вестник публикувам пророчествата си) днес е без един крак, защото мислеше, че времето на бомбите е отдавна минало.
Дори ако смазаните от грижи сърби спечелят при гласуването, а изгубят при броенето на гласовете (което вече се случи, нали?), дори ако се окаже, че мирното предаване на властта е навъзможно - и това няма да е завинаги. Колцина ви вярват още, че Сърбия и занапред трябвало да изяжда децата си, за да не останела без бащица? Колцина още граждани приемат за нормална една държава, която основава валутата си върху прането на пари, политиката си - върху страха на собствените поданици, а стратегията си - върху разделянето на нацията на патриоти и предатели, противопоставени в един постоянен предвоенен стан?
Разбрахме се, значи: оттук нататък няма ясновидства, няма шпиони и няма разкрити престъпления. Съществува само трагичната ситуация, в която е неописуемо лесно да отгатнем какво ни чака от тази власт, която е превърнала собствените си изгода и запазване в единствена цел. В края на краищата работата ми е да пиша това, което виждам. Това и правя. Оставете читателите да преценят дали онова, което пиша, вярно отразява техния живот. От друга страна, знам, че моят собствен живот, насред проточилите се трагедии, е важен само за мен и за моите роднини. Моят случай обаче - от обявяването на присъдата до предизвестието за премахване в навечерието на грижливо планираната обща трагедия - все пак може да се окаже полезен за сърбите, защото характерът, който едва сега проявяваме, е еднакво важен както за нацията, така и за индивида.
Прочее, сърбите ще понесат това, което следва и ще свършат работата, която трябва да се свърши. И аз така - правя онова, което трябва, а вие - онова, което сте си наумили. Затова не ми предлагайте ролята на Драйфус; в тази пиеса аз съм Зола. И ничия смърт няма да промени това положение, другарчета. За сметка на това аз знам кой стреля в своя народ.



Александар Тиянич

Контекст, подбор и превод Деян Кюранов