Мярна се

Документалният филм "Али Мехмед - самотният поет и смисълът на живота" е значително по-кратък от собственото си заглавие. Сценаристите Андрей Слабаков и Невен Михайлова са заложили на опулена човешка чистота, която не дава особени възможности за сложен разказ. Каква е историята? В отшелническите самотии на един обикновен чобанин избива генетична памет за традиционната мюсюлманска поезия - чувствена и възклицателна, с пищна пластика, искаща от Бога добруване за човека. Овчарят мисли в стихове на турски, които с трогателна несъгласуваност на имената превежда на български. Или ги запява, разбира се. Това е най-красивият момент във филма, който остава някак претупан. У самия Али Мехмед няма кой знае каква грижа за авторството на творбите му и това препречва филмовия разказ. На режисьора Слабаков му остава да обиграва темата за завръщане в мъртвото родно село. С края на август се редуват разпаряне на търбуха на обреченото за курбан животно, прегръдка на Али Мехмед със завърнал се съселянин, ужасен звук от трошене на кости, нова прегръдка. Мляскащи, пълни с курбан уста. И камера, препълнена с тях. И малко, съвсем малко непредсказуеми тематично визии. Фолклорната поезия на един простосърдечен човечец е подвела изображението и то бързо секва. Важното в случая е, че на филма не му се прищява да спекулира с етническата търпимост.
В началото на премиерата на "Али Мехмед", която се състоя на 18 февруари т. г. в Дома на киното, Андрей Слабаков ни пожела да не скучаем. В края вече знаехме защо.


Марин Бодаков