Захари Каменов показа в галерия "Арт 36" серия от изображения, фино съотнасящи модерността с отминалото. Върху автентични страници от стар сборник с тропари той си е рисувал, предполагал, съмнявал се и се е усмихвал. Без натрапчивост, с прозирна цветност, по полетата или върху текста се разкриват неизброими малки фигурки и знаци. Те приличат на следите, оставени от поколения различни люде, живели с книгата. В нея има и детски рисунки на птици, животни, има и сложните линии на сложно мислещ човек. Затова тези наслагвания звучат автентично, те вървят редом с текста, без да са илюстрации, понякога без дори да имат връзка с него. Тази паралелност не раздвоява зрителя, нито го подвежда, защото в нея е концентрирана основната идея - съ-времието на книгата като метафора за самосъхраняваща се духовност и нашето разколебано, комплицирано, иронизиращо се съзнание. Получената единност не е резултат само на изисканата графична култура на автора. Тя е до известна степен предпоставена в контекста на "автентичната" битийност, защото рисунките са като белези на израстването, на неговите фази - всяка с недостатъците или съвършенствата си.
И доколкото точно тази книга може да се определи като събирателен образ на Знанието, дотолкова и знаците, оставени в нея, могат да изобразяват Живота. И също така бихме могли да видим някакви свои нишани, положени върху отворените му страници. В тази посока се мярва идеята за собствената ни творческа отговорност. Хубаво би било, ако вмешателствата ни в духовния опит на човечеството приличат на работата върху тези страници, а по-точно - да има намеса, но тя да не личи.


Ивомила Иванова

Бел.ред. Проблемът за намесата на съвременния художник в наследството е твърде любопитен и има своя история и у нас. В началото на 90-те Недко Солаков имаше идея за акция, при която да унищожи притежавани от него рисунки на български "класици". Отказа се, но етичният казус остана. За да се появи днес във въпроса - сравними ли са рисунките на класиците със стария сборник с тропари?