Бах и нашето време

24 февруари, НДК - отново българска музика - от дългата и атрактивна поредица "Празници на българската професионална музика 2000". Този път от цикъла "Бах и музиката на нашето съвремие". Свири Български камерен оркестър от град Добрич, диригент - Алексей Измирлиев. Бах - Трети Бранденбургски концерт беше началото на концерта, а извън обявеното в програмата - в памет на тримата наскоро починали български композитори: Симеон Пиронков, Тодор Попов, Марин Големинов - Ария из Трета сюита - проникновено изпълнена и емоционално приета. Нашето време - творби от 1952 до 1990 г. Към края на концерта се опитах да отгатна къде е Баховият знак, който да осмисли идеята на цикъла. Каза го простичко след очевидния успех на концерта диригентът: в музикалния ни фонд има толкова хубава музика, че можем да правим цели концерти, без да се стесняваме от съжителство със световна класика. Дали по тази причина, нетърпелив да навлезе в българската програма, Алексей Измирлиев наложи шеметно темпо на Бранденбургския концерт? Този шемет поразклати малко устоите на Баховата линеарност - своенравната ръка на артиста? - и все пак беше Бах.
Българските творби: беше вълнуващо връщането към една музикална стилистика, която за времето си утвърждаваше почти непознат за нашите географски ширини музикален опит и осъзнаването, че с годините тази музика е доказала своята художествена стойност - освободена вече от извънмузикалните смисли, с които тогава тя е била натоварена.
Трифон Силяновски- Вариации върху тема от Бах, творба, написана в зловещата 1952. Случайно ли си спомних филма на Иван Ничев "Иван и Александра 1952 г."? Днес, близо 50 години по-късно. Усетих в дълбокия контекст на тази горестна музика копнежа по храмовата извисеност на Бах. Стефан Икономов - Концертна музика за две пиана и струнен оркестър (1990) - една музика, която ни връща към вечния неизживян романтизъм и към светлото езичество, което тайно живее във всяка българска душа. Светоусещане, очевидно близко и на темпераментния диригент, и на съвсем младите солисти: Ралица Георгиева и Кристиян Йон Бънъцяну.
Интересно беше да се чуят две творби, писани почти по едно и също време: Адажио и скерцо (1973) от Александър Текелиев и Празнична музика (1972) от Васил Казанджиев. Написани по съвършено различен начин, двете произведения отразяват духа на времето си. Запитах се със задна дата дали тогава, в началото на 70-те, Текелиев не е бил дружески критикуван за липса на оптимизъм. Защото някои безутешни нотки в Адажиото или доста зловещият хумор на Скерцото сякаш пряко водят назад към Вариациите на Силяновски.
Празнична музика от Васил Казанджиев - още тогава, в разгара на "алеаторните времена", направи силно впечатление с поразително добре премерения баланс между алеаторните и химновите моменти. Никакви излишни дължини! Което в много голяма степен може да се дължи и на диригента. Мисля, че и за Измирлиев това беше едно връщане с копнеж назад във времето, когато самият той се изграждаше - под ръководството на Константин Илиев - като диригент, чувствителен към музикалните новости. 28 години след първото изпълнение на Празничната музика тя прозвуча точно толкова завладяващо, както и тогава.
Концертът се опита да следва модела на първия от поредицата "Празници на българската професионална музика" - тогава насловът беше "Хуморът в българската музика", водещ беше Иван Балсамаджиев и тази необичайна за нас концертна форма се възприе добре. Пак имаше цветя и честитки за родените през февруари - сред присъстващите беше внучката на един от пионерите на българската професионална музика, Александър Кръстев, също роден през февруари. За съжаление този път не беше намерен подходящият водещ или подходящата организация. Виктор Чучков, явно почувствал нелепиците във воденето, пое вината върху себе си и се извини, че в последния момент е предоставил текстовете. Концертът, въпреки очевидната приповдигнатост, стана. Дано с все такава радост музикантите да "избират българското" и все така трепетно да чакаме следващите номера от дългия списък "Празници на българската професионална музика 2000".


Наталия Илиева