Речникът
на Цветан Тодоров


Много от училите теория на литературата добре познават "Енциклопедичния речник на науките за езика" на Дюкро и Тодоров, който за не един френскоговорещ студент е изиграл ролята на спасителния "учебник", в който всичко е систематизирано така, че позволява без много труд добре да се вземе изпитът (нещо като "Теория на литературата" на Уелек и Уорън за англоговорящите, но в по-съкратен вариант). Така че българският превод на изданието обещава да се превърне в събитие поне сред бъдещите филолози, независимо че то е избрало да представи единствено статиите на Цветан Тодоров, които се концентрират около проблемите на поетиката, реториката и стилистиката. Тази орязаност стеснява в някаква степен тематичната разностранност, ощетява книгата откъм още по-голямата обвързаност, споеност на език и литература, присъщи на "Енциклопедичния речник на науките за езика", сиреч лишава я от възможността да осъществява филологическия проект, който в България и без това няма кой знае колко много привърженици. Макар че дори и само в статиите на Тодоров зевът между езиковедската и литературоведската проблематика, който белязва родното филологическо образование, е прекрасно преодолян.
В същото време концентрирането единствено върху статиите на Цветан Тодоров може да се види и като предимство на българското издание, защото този новоконструиран сборник онагледява една цяла насока в търсенията на ранния Цветан Тодоров. А точно текстовете на ранния Тодоров са бяло поле в българското културно пространство. Извън "Поетика на прозата", всичко, което се преведе напоследък, като се започне със "Завладяването на Америка" и се свърши (засега) с "Една френска трагедия", демонстрира сменената, да не кажа - преобърната гледна точка в късните текстове на Тодоров, демонстрира прехода към етичната проблематика и към едно писане, което, все така напрягайки езика, се опитва максимално да го появи в неговата яснота и разбираемост.
Що се отнася до конкретните особености, в своя български вариант сборникът продължава да носи характера на речник, доколкото в него са обособени понятията, които се поясняват - поетика, семиотика, знак, писмо, мотив, персонаж, фигура, текст и т.н., и т.н. В същото време речниковият характер се преодолява от самите "изложения" на Тодоров, които в относително малкия обем - на проблем са отделени по няколко страници - успяват да обгледат представителните теории, акцентирайки върху най-новите, уясняват контекста, в който се ситуират тези теории, дебатират с тях, и което е може би най-важно, запознават с прочитите на самия Тодоров.
Но появата на този речник/сборник е важна не само заради отварянето към структуралните търсения на Цветан Тодоров. Тя е важна и защото успява да превърне своята закъснялост в предимство. От позицията на представените вече на български текстове, на заговорилите в българското културно пространство гласове на постструктурализма и деконструкцията, този речник уяснява различни случили се и неслучили се дебати и сменяйки оптиката, обръщайки времето, снабдява с нови модели за интерпретация.
И най-сетне, изданието заслужава да бъде похвалено и заради добре свършената работа както от страна на преводачите, така и от страна на редакторите.


Амелия Личева

















Думи
с/у думи





Цветан Тодоров. Семиотика. Реторика. Стилистика
Превод от френски - колектив
ИК СЕМА - Р. Ш., С. 2000