Безкрайната наивност
на крайния кинопреход
Геновева Димитрова: Всички от тук присъстващите бяхме на Общото събрание на Съюза на българските филмови дейци на 4 февруари - едни издържахме до края, други си тръгнаха... След двата си активни мандата Павел Васев се оттегли и на негово място бе избран нов председател - Михаил Мелтев. След Стефан Данаилов секретар на съюза стана Иван Ничев. Обновен е и Управителният съвет. Предстои им доста работа. Но усещането за разруха, маргиналност и безсмислие на СБФД, доминирало в Дома на киното, продължава да тегне. Какъв е смисълът от съществуването на съюза? Въпрос, който си задаваме доста често напоследък...
Георги Тодоров-Жози: Още повече, че основната маса в Дома на киното бяха нашите уважавани колеги ветерани, а младите и работещи, доколкото може днес да се работи в киното, ги нямаше. Значи те просто според мен дават своя отговор по отношение на този съюз. Що се отнася до моето мнение, сега, след като имаме нов председател, се заговори, че фактически е бил обявен финансовият фалит на съюза, без никой да разбере на събранието. Защото след двата успешни мандата на Павел Васев се стигна до това положение - СБФД е на червено и затова на събранието се гласува мандат на Управителния съвет и ръководството на съюза за разпродаване на някои от имотите, преди всички този в Созопол...
Владислав Икономов: За да не сведем разговора до анекдоти и до повтаряния на очевидни неща, трябва да си отговорим на един принципен въпрос - какво е това животно творчески съюз? Творчески съюзи познават само Хитлерова Германия и Сталинова Русия. И, естествено, всички сателити на бившия Съветски съюз. А светът познава различни форми - професионалисти се обединяват, за да защитават своите синдикални интереси. Творчески съюз значи "тука творят". Първо, може ли да говорим сериозно, че в България има хиляда и неколкостотин Творци в областта на киното и въобще Творци?! Кой дава тия тапии, че Иван е творец, а Стоян не е? Преди знаехме кой ги даваше - имаше си отдел към ЦК. Второ, има ли нужда тази страна от култура изобщо и от аудиовизия, което съвсем не е същото? Отговорът, естествено, е да. Естествено е аудиовизията да е работа на професионалистите - това е нещо, което се продава. Културата включва в себе си аудиовизията, но не е бизнес. Хората, които искат да работят в тази област, трябва да имат професионална организация. И тя, заедно с други държавни и обществени институции, трябва да се погрижи да има закон, който да регламентира, регулира, подпомага или най-малкото да се опитва да не пречи, защото съществуващите в момента у нас закони пречат - както на културата, така и на бизнеса. Нека този закон да регулира производството на аудиовизия и да даде възможност на нейната територия да се прави и изкуство. И тук виждам ролята на съюз, конфедерация, сдружение - както искате го наречете, - където ще има място и за многобройните ветерани, и за намалелия брой активни, креативни млади и не съвсем млади хора. Съзнавам, че говоря познати и банални неща, но тези, от които зависят промените, си правят оглушки. Не искат да чуят очевидните истини - тях това не ги засяга. И ни оставят да се давим в собствените си... Този съюз в този си вид няма право на съществуване повече. Аз не съм за революционните промени - напатихме се от революции. Аз съм за това, да се направят необходимите крачки към преустройството на този съюз. Разбира се, би трябвало да ги направят по-младите колеги. Сега бил на червено - ако нещо не се промени, на другото събрание ще бъде на ултравиолетово. Не дръжа на името, но поне да се махне това "творчески", защото хората ни се подиграват.
Андрей Слабаков: Владо е абсолютно прав, че на първо място съюзът трябва да защитава нашите професионални интереси. Всичките тарифи, написани от СБФД и раздадени навсякъде, изобщо не се спазват. Те са малоумни тарифи. Оня ден си говорехме с колеги - оказа се, че в сравнение с тежките години на тоталитаризма сега за игрален филм вземаме три пъти по-малко. Значи на цветущата ни демокрация нещо й куца, защото в нормалните демокрации човек взема обикновено около сто пъти повече в сравнение с предишните ни хонорари. И това не е във връзка с държавата, а по простата причина, че нашите професии се водят "временна работа" - т.е. можеш днес да направиш филм и после поне пет години да не снимаш. Макар че в България почти на никого не се случва на пет години да прави филм. След като съм го заснел, аз би трябвало да се храня от него поне пет години. Това всички го пропускат. Ние, кинаджиите, сме все пак единствените в сферата на културата, които от 1992 не сме на заплати и ядем само когато работим. Всъщност нашият съюз никой не го ебава, ако трябва да бъда точен. Интелектуалците в България, изобщо всичките тези творчески съюзи се смятат за безсмислени организации, където се събират някакви бедни и гладни хора. Все пак аз смятам, че голяма част от нас се опитваме да правим култура - успешно или не толкова. Не смятам, че най-важните отрасли в България са Топлофикация, ВиК, НЕК, където вземат най-големите заплати в тая държава. Смятам, че културата е значително по-важна, просто защото без нея няма да съществува и нашият народ - ще бъдем просто нещастници, които се хранят и произвеждат отпадъци. Тоест получава се абсолютен разнобой между това, за което говорим, и желанието на всички политически сили България да бъде някаква нация. Защото нациите се различават по тяхната култура, а не по тяхната индустрия. Ако това някой от политиците не го знае - казвам му го. Виден експонент от Министерството на културата ми каза, че понеже ние сме бедна, малка и измъчена държава във валутен борд, се налага да правим също такива филми - малки, бедни, измъчени и скромни. И да не се фукаме - това е основното.
Геновева Димитрова: Както се оказа, културната политика е основен приоритет за влизането ни в Европейския съюз.
Андрей Слабаков: Да, обаче в някакъв вестник оня ден пишеше, че било адски лесно - там нямали никакви изисквания. Проблемът е, че хората, които ще защитават нашата култура пред Европейския съюз, т.е. ще прокарват някакви закони, май не са излизали отвъд Драгоман. Това е голям проблем на българския политик - минава границата, влиза в магазин за сака втора употреба и се прибира. Той изобщо не знае за какво става дума.
Георги Тодоров-Жози: Аз бих приел дори в известен смисъл културата да бъде жертвана заради развитието на икономиката... Но за тези десет години не виждам никакво развитие. Нещо повече - икономиката е в същото отчайващо състояние, в каквото е и културата. А ни казват, че трябва да чакаме да се развие икономиката, за да зацъфти по-сетне културата.
Андрей Слабаков: Системата по света не е "по-сетне", а едновременно!
Владислав Икономов: Само да се напомни на някого, че тези, които отричат марксизма, пак ни го прилагат - дайте да опечем хляба, пък после ще мислим за песните. Айде сиктир!
Георги Тодоров-Жози: А така!
Радослав Спасов: Нека кажа и аз няколко думи за съюза. Също съм разтревожен от незаинтересоваността на младите колеги към него. В момента имаме едно убито поколение - не може да очакваме от тези хора нещо активно да направят в нашата култура! Като че ли това е едно от най-тревожните явления.
Андрей Слабаков: Това според мен се дължи отново на това, че голяма част от членовете на съюза се мразят помежду си, всеки гледа да направи кал на другия...
Геновева Димитрова: Това се случва навсякъде у нас - народопсихология, какво да се прави... Но все пак става дума за друго.
Радослав Спасов: Именно. Нека нашите уважавани колеги-ветерани проумеят, че социалната помощ вече не може да дойде от съюза, защото той няма никаква дейност, че да си събере средствата по линия на творческия фонд. Защо никой не влага и не дава пари в тези творчески фондове? Нека ви прочета едно изречение от Закона за творческите фондове, чл. 2, точка В: "Провеждане мероприятия за популяризиране на най-добрите произведения на литературата, изкуството и науката и най-високите постижения в областта на артистичното майсторство, за развитието на марксистко-ленинската теория и критика в областта на художественото и научното творчество". Е, това още съществува - никой съюз не се е сетил да го промени. Една от основните ни грешки е, че не си създадохме ядро от експерти, което да познава много добре световното законодателство. И то да направлява съюза. А продължихме да тънем в невежество.
Георги Тодоров-Жози: Тази роля съюзът не можа да я изпълни.
Радослав Спасов: За голяма част от това, което ни сполетя през тези десет години, сме си виновни самите ние. Защото прекалено много се предоверихме на държавата и очаквахме тя да ни върши нещата.
Андрей Слабаков: Веднага не се съгласявам с теб.
Радослав Спасов: Чакай! Нещата тогава се извършваха от разни обществени органи и най-вече от СБФД. Същото се случи и с прословутия преход - в смисъл, че инициативата май дойде от самите нас. Поехме някакъв курс навън - към европейско законодателство, унищожихме си действащи структури - да не забравяме, че ТСО "Българска кинематография" тогава беше действаща структура.
Георги Тодоров-Жози: Имаше си завършен цикъл...
Радослав Спасов: Това беше едно юридическо лице и средствата от разпространението се реинвестираха в ново производство.
Геновева Димитрова: Тоест България си имаше филмова индустрия.
Радослав Спасов: Имаше си.
Георги Тодорв-Жози: И ние я унищожихме.
Андрей Слабаков: С общи усилия, но имаше инициатори.
Радослав Спасов: Съзнателно или не, но ние сме стояли вътре и сме били пасивни. И това също е наша вина.
Андрей Слабаков: Това е резултат от тогавашната ни наивна вяра в реформата.
Радослав Спасов: Тогава не знаехме например, че независимото продуцентство, към което поехме, не може да съществува без финансираща система и преди всичко без фондове. Освен това до ден днешен някои хора ни заблуждават, че с реформата сме придобили независимото продуцентство. Че то си идва от Търговския закон! Тоест независимите продуценти в момента са търговци. Тепърва с промените в Закона за авторско право те ще придобият сродни права и ще имат интерес да правят кино. Досегашното ходене по мъките ни принуди група колеги да се запознаем с европейските финансиращи системи. И така се създаде Инициативният комитет.
Георги Тодоров-Жози: Да видим какво правят нашите доскорошни братя: поляци, чехи, унгарци и т.н., които успяват да запазят своята филмова идентичност, успяват да произвеждат филми - при това повече, отколкото по времето на соцбитието ни.
Владислав Икономов: Ти закачи принципен въпрос. Нашето съсловие се оказа гола вода. Държавните институции ни излъгаха, обществените ни обърнаха гръб и българската кинематография изчезна. Плюс това десет години се тиражира лъжата: "Тодор Живков ви даваше пари". Цялото българско кино се финансираше от "Разпространение на филми". И основните приходи идваха не от нашите или другите соцзаглавия, разменяни по бартер, а от много малкото купени западни филми, които издържаха "Разпространение на филми", филмопроизводството и внасяха милиони левове в държавния бюджет под формата на такси, данъци и т.н. Тодор Живков се правеше на благодетел веднъж годишно на събирането с кинодейците, като кажеше: "Какво искате, момчета?". "Дайте един милион за лента". Той даваше и беше велик. Тая лъжа трябва да се зачеркне. Било, каквото било. Жози спомена някои наши бивши братя. Унгария е произвела миналата година 30 игрални филма, 20 експериментални, над 100 документални. Говорим за кинопроизводство! Телевизията работи отделно. Да, тя финансира филми. Защо? Ще дам пример с Полша - там законът бе готов през юни 1989 и го приеха през есента. И в него пише: имаш частна телевизия, имаш и някаква квота за филми. Не можеш да купиш - произведи. Много е скъпо - дай за игрален филм. В крайна сметка телевизиите предпочитат да дадат пари за един игрален филм. И поляците произвеждат 25 филма годишно... Но 1999 е наистина знаменателна за тях! Йежи Хофман екранизира "С огън и меч" на Сенкевич - най-хубавият полски роман, нещо като "Тримата мускетари". Филмът струва 8.5 щ.д. и е финансиран изцяло от полски банки! Отказали са на американци и японци. Просто банкерите не искат онези да вземат парите. Но полската нация е изпратила близо 8 милиона зрители да гледат този филм. Анджей Вайда направи екранизация по "Пан Тадеуш" - страшно гениална, но страшно овехтяла поема. За половин година - 6 милиона зрители! А той самият ми разправяше, че хората, които дали парите, са си направили сметка, че 10 милиона поляци в Америка ще купят 500 хиляди касети и така ще си върнат парите - филмът струва 6 милиона щ.д. А "Пан Тадеуш" е на печалба само от прожекциите в Полша! Та става дума за това, че нацията иска да има национална култура.
Андрей Слабаков: Ама това си е изобщо национална политика на поляците.
Владислав Икономов: Чакай, хората искат, плащат си средно 4 щ.д. за билет, а те не са чак толкова богати, че двама млади да отидат да гледат "Пан Тадеуш". Отишли са, гледали са го. Искам да ми кажете кога 1 милион българи ще отидат да гледат екранизация на "Кървава песен"? Сигурен съм, че няма да отидат. Писна ми да слушам само за оцеляване - оцеляват бурените! Няма да оцелее нация, която мисли само как да мине метър, да се пребори с Шиляшки и компания, да излъже Муравей Радев и да преживее до следващата пролет със своите буркани. Така не се живее в съвременния свят. А политиците са върхът на айсберга. Те са боклукът, който събитията изнесоха и ние им позволихме да ни се качат на главите. Те вършат това, което нацията усеща вътре в себе си. И опредметяват нашата национална нихилистична нагласа към самите себе си. Национална култура можем да имаме само ако нацията я иска. Иначе напълно съм съгласен със Славчо, че за да съществува, съсловието трябва да се пребори за някакви човекоподобни, европоподобни закони и правилници...
Андрей Слабаков: Нека защитя нашата измъчена и т.н. нация. Убеден съм, че безхаберието към културата не е само резултат от вродения ни нихилизъм. Просто няма национална политика! Не е възможно в държавата да има 170-180 американски филма годишно. Във Франция също е така, но от тези американски филми се финансират 60-70 френски. Значи в нашия парламент има лоби на американските филми, но няма на българските. Вероятно народните ни избраници не харесват нашите филми. От нас се очаква, като направим филм, да го продаваме и да печелим в чужбина, а не българите да го гледат. Доста странно... Огромен проблем са и българските критици, които не харесват българското кино. Може да са най-тъпите филми, но са си нашите, а и са по един-два годишно. Във всяка нормална държава хората си защитават собственото кино. В Италия, докато тече Кан или Венеция, по телевизията се говори само за италианските филми.
Георги Тодоров-Жози: В момента на Берлинале присъства българският филм "Стъклени топчета". И нашите журналисти, които пишат оттам, изобщо не споменават този факт. Пък какъвто и ще да е филмът...
Геновева Димитрова: В "Култура" отдавна е публикувана тази информация.
Андрей Слабаков: За вашия вестник изобщо не става дума в този разговор. Той е единственото медийно изключение.
Георги Тодоров-Жози: Нацията показва все още незакърнял, макар и скромен интерес към българското кино, гледайки и коментирайки с умиление старите филми в "Понеделник 8 1/2".
Андрей Слабаков: Ами и днешните ни филми след двайсет години ще ги гледат по същия начин.
Радослав Спасов: Бедата е, че сега почти не правим. А когато сме имали мощна филмова индустрия, са създадени поне 500 игрални филма. Тоест съществува памет за времето.
Геновева Димитрова: А паметта за изминалите десет години е доста оскъдна...
Радослав Спасов: Върху това трябва да се замислим. И се връщам към темата на Андрей за лобитата. Пак сме си виновни. Защото в началото заиграхме по свирката на политиците и започна разделение. А когато видяха какво става в парламента, нашите хора го напуснаха. И това е много страшно. Ние тепърва правим кинаджийско лоби. Доколкото знам, полските интелектуалци са осъзнали силата на лобитата и почват да влизат чрез една или друга партия в парламента. Най-сетне и ние трябва да го проумеем - когато играят парите, дори обществената ни трибуна в лицето на пресата вече не хваща декиш.
Георги Тодоров-Жози: Страшно трудно ще ни е да се преборим с американското лоби в сферата на изкуството.
Геновева Димитрова: Според мен тук също съюзът трябваше да се намеси. Защото, когато става дума за лоби, на всеки кинаджия му идва наум, че ние си стоим със закон от 1948, въпреки че говорим, пишем и настояваме за нов от години, предъвкаме необходимостта от фонд "Българско кино", никакъв резултат. Казват, че през юни новият закон трябвало да влезе в парламента... Ами нека тази държава в лицето на Министерството на културата и парламента най-сетне даде на кинаджиите някакъв шанс.
Владислав Икономов: Освен това, нали върху тази сграда пише "Съединението прави силата". Ние сме наистина малка страна и каквито ще да сме - добри или лоши, трябва да проумеем, че поотделно кино, театър, литература, музика... сме обречени! Трохички сме. Разбира се, трябва да има закон за киното, но преди всичко трябва да има основни законови положения, а не общите гладки фрази на конституцията, които казват всичко, т.е. нищо. Литературата е на същото дередже като киното. Излезте на "Славейков". Там българска книга не се вижда. При това бъдете сигурни, че авторът на тази книга живее от нещо друго, защото не е получил и лев хонорар. Значи държавата не иска да помага не само на киното, което било много скъпо, а и на уж евтината литература.
Андрей Слабаков: Скъпо спрямо кое? За жалките провинциални представи е скъпо. В Европа един филм средно струва 3 милиона щ.д., а тук - 300 хиляди.
Владислав Икономов: Или три беемвета...
Радослав Спасов: Не искаме от държавата средства, а регулиране на нещата.
Андрей Слабаков: Не може българските филми да се пускат в най-шибаните кина. Искам да влизат, както и американските - в "Сердика", във "Витоша", в "Европа палас"... Реално ние нямаме български разпространители.
Радослав Спасов: Дистрибуторите на американските компании са завладели всички територии. Затова и критиката ни е така пасивна. Фактически тя се издържа от американски филми.
Андрей Слабаков: Около всяка холивудска боза се раздухват истерии, както преди около социалистическите.
Геновева Димитрова: Прохождащи журналисти, а не критици пишат рекламните текстове в тиражните вестници.
Георги Тодоров-Жози: Не само. Не искам да посочвам имена на известни, активни критици. Това е моята голяма горчивина.
Владислав Икономов: Чудя се защо ли те така безмилостно, макар и справедливо, разнищват всеки български филм, а са снизходителни към американските...
Георги Тодоров-Жози: Просто критиците не смеят да се разправят с американското кино, което гледа българският зрител. И пак стигаме до американското лоби - разпространителите няма да допуснат това. Разбира се, има прекрасни американски филми.
Андрей Слабаков: Но по-голямата част от тях не влизат в България.
Владислав Икономов: Зануси разказа следната история. Преди две-три години във Варшава се събират европейските представители на могъщите американски компании и го поканват, защото е авторитетна фигура. За да му обяснят между хайвера и трюфелите: "Вие си правете филмите, господа, много се радваме за вас. Но не ни се бутайте в кината, защото репертоарът ни е планиран по дни до края на календарната година". Какъвто си е деликатен, Зануси преживял това много тежко, почти не мигнал цяла нощ, оплакал се на всички. Оказва се обаче, че когато се появи определен факт, какъвто е случаят с "Пан Тадеуш" или "С огън и меч", същите американски разпространители свикват съвещание в Лондон, защото нещо им се разваля схемата - тези истерични поляци отново им объркват сметките. И разни луди унгарци... За да има обществен интерес, трябва да има художествен продукт. За да има художествен продукт, трябва да има закони. Пак да повторя - не искаме от българската държава подаяния. Но и не искаме българските данъчни рекетьори да смучат кръвта на българската култура. Да не ми дрънка министърът с нечовешко име, че не могло да има данъчни преференции, защото не му разрешавал бордът. Как пък не - по цял свят има данъчни преференции, само в България няма.
Геновева Димитрова: Славчо е струпал тук камара папки. Нека му дадем възможност да представи някои аспекти от чуждия опит.
Радослав Спасов: Ще тръгна от примера на Владо с поляците. Ако ние не се мобилизираме така, както полската общественост, нищичко няма да направим. И в момента трябва да знаем, че ще имаме страхотна съпротива от страна на дистрибуторите...
Андрей Слабаков: Че те не излизат от парламента.
Радослав Спасов: Това е основното нещо. И сега, ако не се обединим всички, ако няма политическа воля срещу лобитата, пак нищо няма да излезе. Според проекта за промени в Закона за авторското право, освен от касети, както е в повечето страни, се предвиждат отчисления и от записващите устройства. Но може да имаме проблеми с търговците - те са много силни и много активни.
Георги Тодоров-Жози: И имат пари.
Радослав Спасов: Ние нямаме пари, а само воля Законът за киното да тръгне, както е в Европа. Защото е срамно - ние сме единствената страна, където американските филми са 91% от кинопоказа.
Геновева Димитрова: Ти говориш за киномрежата, а касетите, телевизиите, кабелите - направо е страшно.
Радослав Спасов: В телевизиите нещата горе-долу се опитват да бъдат регулирани. Мисля, че ще успеем, защото сме подписали конвенцията за трансгранична телевизия. Но пъргавелниците на американските дистрибутори веднага са се появили в парламента и са поставили изреченийце в Закона за радио и телевизия, което обезсмисля всичко. В чл. 10 пише: "50 % европейска и българска аудиовизуална продукция" и завършва "когато това е възможно". В директивата "Телевизия без граници" има регламент за национално филмово производство.
Андрей Слабаков: Но не на видео.
Радослав Спасов: Не. Основното, за което трябва да положим всички усилия, е да се развива филмовата ни индустрия, т.е. да се правят филми, които да бъдат показвани предимно в кината. Защото не сме толкоз богати, че да правим филми само за телевизията, изпускайки пазара на киномрежата.
Андрей Слабаков: Ама нали за това говорим - не можеш да се добереш до салон.
Радослав Спасов: Регулирането на пазара в кината трябва да стане на друг принцип, а не по квоти, както е в телевизиите. Там държавата трябва да се намеси по-активно и да се въведат поощрителни мерки, както е в Германия. За да имат интерес дистрибуторите да показват българско кино. В някои от законите за кино има и задължителни квоти и в киномрежата - в румънския закон например на всеки час три минути трябва да са отделени за национална продукция.
Георги Тодоров-Жози: Или да се отпуска субсидия за киноразпространение.
Радослав Спасов: У нас няма никакъв финансов контрол върху киносалоните.
Геновева Димитрова: Това не е ли работа на Министерството на културата?
Радослав Спасов: Разбира се, че е, но е и работа на НФЦ. Трябва да се знае всеки филм колко прожекции е имал, колко зрители и приходи има, за да не става преливане...
Геновева Димитрова: В момента това е неконтролируемо.
Радослав Спасов: Но има начин да бъде. Всички европейски страни са го направили - има държавен контрол чрез фискални апарати. Освен това институцията за кино ги задължава всеки ден в компютърна мрежа да отчитат прожекции и пари. Не бъде ли регулиран кинопазарът, не стане ли прозрачен, нищо няма да се получи.
Владислав Икономов: Ще си остане див.
Радослав Спасов: Другото основно нещо е, че ние в момента сме единствената държава, която произвежда филми само върху гърба на данъкоплатеца: и субсидията на НФЦ, и тази в БНТ са пари от него. Това е абсурд! И тук ми се ще да припомня как е стартирала американската филмова индустрия - има някои неща, които трябва да вземаме и оттам. През 1963 Джак Валенте, сега шеф на Асоциацията на филморазпространителите, успява да прокара 4 правила: 1. забранява на обществените телевизии да произвеждат филми; 2. в най-гледаното време да се въртят само американски филми; 3. 36% от целия бюджет да отива за филми на независими продуценти; 4. всички тези независими продуценти имат данъчни преференции.
Андрей Слабаков: Всички, неизвестно защо, са убедени, че можем да развием убийствена филмова индустрия, с която да разбием американците. Защо не правите касови филми като американците? На тези хора им казвам елементарно - 4 са страните в света, които могат да печелят от кино: Русия, Китай, Индия и САЩ. Други няма! И никога няма да има, защото липсва население. От 8 милиона души да влязат по два пъти да ми гледат филма, ще станат 16. А гледаните филми в Щатите правят 16 милиона за седмица.
Радослав Спасов: В "измъчената, малка държава" даден филм трябва да бъде развит в чисто културен аспект. Защото по този начин ние се заявяваме пред света. Като бях в Америка, слушах наша музика в румънски филм, в реклама на "Ауди", при Кустурица, т.е. отвсякъде чувам нещо наше, а за България няма нищо. И румънците вече си имат лоби в Америка. Убеден съм, че и най-прекрасната президентска реч пред ООН не струва нищо пред един общодостъпен български филм. За съжаление, нямаме култура на политиката и политика на културата. Възможностите ни на талантлив народ се използват от други.
Георги Тодоров-Жози: И ще продължат да се използват, ако изчезнем съвсем от културната карта на света.
Геновева Димитрова: Има ли някакъв резултат от обръщението на Инициативния комитет за възстановяване на българската филмова индустрия?
Радослав Спасов: Най-важното е, че най-сетне всички се обединихме не само около създаването на Закона за киното, защото той е недостатъчен, а и около програма за спешни мерки от страна на управляващите.
Андрей Слабаков: Аз бих искал това да е от страна на всички. Защото политиците пак ще започнат да се карат и да си избиват зъбите един на друг, което ще бъде най-тъпото.
Радослав Спасов: Основната беда е, че се прекъснаха традициите в българското кино. Ще трябват поне десетина години, за да се възстановят. Някога, когато работехме, имаше естествен подбор - влизаха млади, освежаваха пейзажа...
Андрей Слабаков: Сега няма конкуренция. И как да има между един-два филма?
Геновева Димитрова: Няма процес.
Радослав Спасов: Точно това трябва да разберат управляващите - за да има процес, не е достатъчен само закон за киното, а и фондове. Иначе е невъзможно развитието на филмовата индустрия. Няма страна в Европа, която да работи без фондове.
Андрей Слабаков: Какво разбират тук под "независим продуцент"? Вадиш си 5 лв. от джоба и снимаш филм. Това е общото мнение. Независимият продуцент е човекът, който оперира със събрани пари.
Георги Тодоров-Жози: А не както сега Пухчо (Димитър Петков) да си залага единствения апартамент, за да снима филм.
Радослав Спасов: Навремето, преди 1948 г., нашите хора са го правили, но са имали осигурен пазар и страхотни преференции за български филми.
Владислав Икономов: И много наследствени апартаменти.
Радослав Спасов: Имали са данъчни облекчения - от производството до кинопоказа! И друго важно нещо - българският закон за киното е от 1915 и е един от първите в света, а от 1930 вече имаме кинофонд, и то в културна посока. В Европа тогава е позната само един вид субсидия - автоматичната. Излиза, че всичко, което е присъствало в нашето филмово законодателство, сега можете да го откриете в различните европейски закони. И във Франция, и в Германия ще видите елементи от едновремешното българско законодателство.
Андрей Слабаков: Във всяка нормална държава има поне 10-12 източника на пари за кино. В България, освен от НФЦ, не мога да взема пари отникъде. Дори първият ми братовчед да е най-големият баровец, няма да ми даде. И защо да ми дава, след като ще го отупат с такива данъци, че ще си забрави името!? Тия дни чувам, че някакви спонсори били готови да ни дават пари, ама ние не сме искали. На кого го разправяте, бе, пичове? Че аз съм се молил до унижение за "Вагнер"... И не само аз.
Радослав Спасов: Много непросветени хора питат: за какво ви е закон, след като в много страни такъв няма? Дори в най-развитата филмова държава САЩ има закон за киното. Оказва се, че и там има държавна субсидия. Те подкрепят: развитието на нови таланти, създаващи филми в страната; развитието на сценарни таланти; осигуряват разпространението на националните аудиовизуални произведения в страната и извън нея; финансират некомерсиални продукции с естетическа стойност... Националният филмов център във Франция е създаден през 1946 с десет източника за фонда, а Министерството на културата е създадено през 1959. От 1966 френският закон за киното е променян 16-17 пъти. През последните няколко години всички европейски закони са променяни 2-3 пъти. А ние все още сме в 1948...
Геновева Димитрова: Добре, кога най-сетне ще бъде готов този закон?
Радослав Спасов: В момента се формира работна група към Министерството на културата. Тя ще застане зад предложенията на Инициативния комитет. Трябва да се работи в една посока, за да се стъпи на здрава основа. Важно е в групата, освен кинематографисти и юристи, да има и финансисти. И да бъде оглавена от юрист - експерт в тази сфера. Засега съществува идеен проект, който ще бъде предложен на работната група.
Геновева Димитрова: Кои са кинематографистите?
Радослав Спасов: Инициативният комитет излъчи четирима: Владимир Андреев, Павел Васев, Евгений Михайлов и мен. Но допълнително могат да се включват със свои предложения и други колеги. Искаме да има пълна прозрачност. Нещата ще бъдат обсъждани в крачка. Най-експедитивно законът може да мине през МК.
Геновева Димитрова: Добре, че правителството се разбърза заради преговорите с ЕС - иначе не десет, а двайсет години можехме да си чакаме закон...
Андрей Слабаков: Казаха ми, че сме идиоти, дето през 1992 сме решили да правим реформа - трябвало да си седим като в театъра. Всичко щяло да ни бъде наред и няма какво да се оплакваме.
Радослав Спасов: Който ти го е казал, донякъде е прав. Защото ние постъпихме като наивници. Някой ни подведе.
Геновева Димитрова: Какво значи "някой ни подведе"?
Георги Тодоров-Жози: Министерството на културата.
Радослав Спасов: Кои бяха в министерството?
Георги Тодоров-Жози: Димо Димов, Павел Васев, Ивайло Знеполски и да не ги изброявам всичките...
Радослав Спасов: Пак повтарям, не сме били достатъчно просветени, когато ни блъснаха в тая посока. Затова сега не трябва да се осланяме на министерството, а да си бъдем основен двигател. Въпреки че то е институцията, която има законодателна инициатива и Министерският съвет е включил в програмата си Закона за киното да влезе в парламента през юни т.г. Преди това ще бъде възможно най-широко обсъден. А и ние вече не сме онези наивници и ще отстояваме своите интереси.

14 февруари 2000



Разговор с Андрей Слабаков,
Владислав Икономов,
Георги Тодоров-Жози
и Радослав Спасов
за съюза,
държавата,
американските лобита,
Европа
и закона за киното