Театрални книги I

1. Големият актьор е свят. Писането на актьорски портрети е свято усилие да се съхранят описания на този свят. То не признава кратките екскурзиантски набези, а иска влюбеността, отдадеността, опиянението на дългото вглеждане в света на твореца. Такова усилие ни показват двадесетте актьорски портрета на Димитър Канушев, събрани в книгата "Маски и лица". На такива усилия учеше проф. Канушев своите студенти, един от които - Юрий Дачев, е написал прекрасен предговор към книгата, издадена от ИК "Христо Ботев". Ако не се разкъса връзката между времената, ако днешният ни театър разбира богатството на оглеждането и съпоставянето си с творческия процес през изминалите години, тази книга ще е много полезна. В нея има лични пристрастия и вкусове (без тях тя не би била така интересна и не би съдържала "запечатано" времето в себе си), които днес ни изглеждат донякъде остарели, но го има най-важното: дълбокото убеждение, че няма добър театър без добри актьори... Струва ми се, че тази простичка истина става все по-актуална.

2. Наскоро във Великобритания излязоха две книги, на корицата на които се среща едно и също българско име - Калина Стефанова. Книгите са прекрасно издадени, цените им са печално високи, обектите им са съвсем различни.
Първата Eastern European Theater after the Iron Curtain (Еditen by Kalina Stefanova, Harwood Academic Publishers, 2000) е посветена - както се вижда от недвусмисленото й заглавие - на източноевропейския театър след падането на желязната завеса. Тя разглежда театралната ситуация (художествена, административна, структурна, финансова) на 12 бивши социалистически страни. За всяка страна има голяма статия, написана като правило от млад театровед и уводно представяне от изтъкнат театрал или интелектуалец от съответната страна, между които са Вацлав Хавел, Исмаил Кадаре, Еймунтас Некрошюс, Андрей Щербан, Арпад Гьонц, Юрий Любимов и други.
Идеята за тази книга се ражда на семинар на младите театрални критици, организиран от Международната асоциация на театралните критици в Чикаго през 1994 г. Координатор на проекта, подкрепен от фондация "Солон", е Калина Стефанова, която е съставител и редактор на книгата. Тя е и автор на българската статия, а предговорите за България са на Антон Дончев и Красимир Спасов.
След премиерата на книгата, състояла се на 27 януари в Лондон, тя се разпространява практически в цял свят. Това е обяснимо, защото няма друга подобна книга, която да разглежда синхронно процесите в източноевропейския театър през 90-те. Вече са излезли рецензии за книгата в Англия и Финландия, очакват се отзиви в Канада и Испания. "Но никога вече не бих се хванала за подобен проект - казва Калина Стефанова. - Това е ужасно трудно, по-трудно от написването на авторска книга."
Втората книга е Who Keeps the Score on the London Stages? ("Кой отброява точките на лондонските сцени?", Harwood Academic Publishers, 2000) и е своеобразно продължение на предишната й книга "Кой командва парада на нюйоркските сцени?". Тя е резултат от половингодишния й престой в Лондон. В нея се разглеждат различни проблеми на театралната критика в Лондон. В книгата са публикувани разговори с най-известните лондонски критици, театрали, режисьори, продуценти и драматурзи. "Това е една от първите книга в Англия - казва Калина Стефанова, - която разглежда теорията на критиката в движение, т. е. как тя се създава в момента. И това е обобщено и от критиците, и от театралите."
В същото издателство през 1998 година излизат две малки томчета под заглавието "Съвременен български театър" с три български пиеси: "Опит за летене" на Йордан Радичков, "От другата страна" на Станислав Стратиев и "Другата смърт на Жана д'Арк" на Стефан Цанев. Към пиесите има статия за българския театър на Калина Стефанова, и текстове за тримата ни драматурзи. Очевидно става дума за активна дейност за популяризиране на българския театър, която, да се чудиш как е смогнала!, извършва Калина Стефанова.

Никола Вандов