Тъй рече Командира

Напоследък политиците се чувстват като че ли неудобно от сливането на партията с държавата. И се чудят като как точно да направят така, че обществото да не го разбере (и неудобството, и сливането). Усилията им обаче са безсилни, когато насреща им стоят медии, готови с радост да оповестят, че обединяването е настъпило в съкратени срокове и се приема от народа положително. Доказателство за това бе използването на съботния праймтайм на БНТ за изявление на президента към нацията и към конференцията на СДС. С това трябваше да се изчерпи медийното внимание. Но все пак има и БНР, има и "Неделя 150" с Величко Конакчиев.
Да оставим настрана спекулациите за тона и подхода на водещия към представителите на управляващата партия. Те не са интересни извън съдържателния контекст на предаването. Любопитен е финалът на предаването. Защото последното впечатление на слушателя запечатва цялостното му чувство към предаването, за разлика от междуличностния контакт, в който първото впечатление е най-важно. Осъзнавайки този факт, всеки водещ се стреми неговата дума да бъде последна, да използва последните метри, за да изпревари с обобщение и събеседниците, и аудиторията.
В последното издание на "Неделя 150" Величко Конакчиев обаче бе неприятно изненадан от събеседниците си. Не стига, че цялото предаване бе построено на трепетното очакване на включването на премиера, но и накрая поканените (и недоинтервюирани) гости не проявиха достатъчно разбиране на важността да се чуе какво ще каже Командира, а те да замълчат. Дори един от ръководителите на Народния театър "Иван Вазов" си позволи да направи забележката, че в нормална държава водещият би прекъснал премиера, за да изслуша Александър Морфов, а не обратно. Изключително неделикатна реплика, за отговор на която останаха броени секунди. В тях водещият успя да каже само, че Костов се е появил като председател на СДС, а не като премиер.
И предаването свърши.
Така слушателите останаха с впечатлението за траен конфликт между водещ и част от събеседниците. Което едва ли е така реално. Сигурна съм, че водещият не е целял конфронтиране със събеседниците, а е искал да обясни разликата между партията и държавата. За което просто не му стигна времето.
Отстранеността е едно от най-важните качества на всяко коментарно радиопредаване. Прекаленото вживяване в събитията действа на слушателите негативно. Съмнително им изглежда свързването на необвързания журналист с която и да е кауза.
Не зная какъв е смисълът от разсъжденията за обществени независими медии в България. Може би БНР като цяло наистина да е такава медиа, но начинът на мислене на някои от журналистите в него твърде много напомня едни други медии, в едно друго време. А Командирът преди време рече, че не трябва да е така.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато