Натюрморт - The True Story

Изложба в АТА Център
за съвременно изкуство

Изложбата използва и показва нашите взаимоотношения като мъж и жена, художник и куратор - комбинация, която би могла да бъде перфектна, но...
От това "но" произлиза всичко.
Снимките фиксират определено състояние, както и някои конкретни факти.
Едно от най-важните неща за мен като художник е да не се вземам твърде насериозно. Затова исках и изложбата да бъде достатъчно самоиронична. Позите са забавни, а ракурсите комични. Фотографиите не са разкрасявани и поправяни допълнително.
Снимахме в апартамента на родителите ми. Играем си на големи без действително да ни се налага да сме. Не е тайна, че живея на техен гръб и че те финансират работата ми (включително и тази изложба). Тъжно е, но пък е и доста приятно, ако се изключат известен брой угризения. Това ми дава творческа свобода, която не мога да откажа. Не бих започнал от нула, за да угодя на съвестта си. А вие?
Самоиронията и самопризнанията не свършват дотук.
Ние сме модели в натюрморт. Ние сме мъртви. Понякога няма значение какво точно сме - натруфени и подредени, подхождащи на обстановката и на това, което се очаква от нас. Мъртви сме, както са мъртви много неща между нас, но поне е пищно и красиво. "Day after day love turns gray like the skin of a dying man..."
Атмосферата на филма показва най-добре какво става. Снимките и вибраторът са знаци за нещо, което вече е без душа.
Идеята за фотосите беше на Деси. Нещата при нас стоят така, че понякога измисляме едни и същи неща по едно и също време. Налице е уникална близост и единомислие. Isn't it sweet! Спокойно можем не само да си помагаме, но и да си сменим ролите. Пиша този текст, защото ми омръзна да й напомням да напише нещо за изложбата, а тя да отговаря "след малко".
Като от приказка ми се струва моментът от преди две години в Истанбул, когато за пръв път говорих с Деси за мои работи. Споделих й, че се притеснявам да говоря и че ми е трудно да й обясня, а тя каза: "има време, ще свикнеш". Едва ли някой е предполагал какво ще означава това... MAGIC.
Внушението, което искаме да постигне изложбата, се побира в две думи - тягостна безметежност. Постигната със стотици joint-и, хиляди скандали, а накрая примирение с реалността и осъзнаване на факта, че съдбата ни е събрала.


Иван Мудов