За къде танцувате?

"Пътуване към Коностров" се казва театрално-танцовият спектакъл на Татяна Соколова и пътуването е основният мотив, който в различни вариации се повтаря в отделните сцени, слепващи сюжета. По разказа на Борис Виан Татяна Соколова е структурирала представление сродно на абсурдния театър. Общуването в ежедневния ред на своята повтаряемост е абсурд. От групата мъже и жени, които се появяват в началото с въвеждащ танц, се отделя маргиналът-шофьор, бъркащ ляво и дясно, бъркащ посоките, работите си. Появяващ се най-внезапно - ненужен, неканен и не на място във всяка от следващите сцени: с двамата мъже, девойката и младежа, танцуващата група преди финала. "За къде пътувате?" е въпросът, който така и не получава отговор в методично повтарящата се абсурдна сцена на пътуването в "купето". Сам превърнал се в мълчание, единият от пътниците е единствено тяло, което местят "в разговора", единствената възможна комуникативна единица. Останалите пътници, разменяйки дежурни фрази, само дооголват абсурда в езиковото си общуване. Тъкмо там се появява танцът, за да се опита да довърши започнатия разговор или за да го допълни.
"Срещата" на двамата мъже е повтаряща се среща-разминаване. След танца на приближаването, в играта на удари като на шега се появява внезапна ярост и с нея в следващия миг думите "Преди се движехме в една посока!". От тях започва друга интонационна и танцова интерпретация на същата фраза и същата сцена. По подобен начин е построена и сцената между момчето и момичето, макар и безмълвна. Същият мотив е разработен и в сцената на двете двойки, "разбита" от агресивния самотник с удари, започващи и завършващи с въпроса "Защо не ме поканихте?", а на финала с насилие: "Танцувай!".
Разбира се, че Коностров е мечтаното място, което всеки си представя с коне или без, но като топос отвъд абсурда на общуването и болката в самотата. В спектакъла ясно и с вкус са организирани тези теми в драматургията на сценичното действие и танц. Той привлича със своята култура, тема и предпазлива чувствителност.
И макар да е все още далеч от постиженията на съвременния танцов театър, спектакълът е сериозно начало в един жанр, все още чужд на българския театър. Опитите, които са правени, или елементи, появяващи се в отделни представления, са твърде недостатъчни, а и доста случайни. "Пътуване към Коностров" (копродукция на Сдружение "Летен театрален университет" и Дом на културата "Средец") е представление, което изцяло се опира на знанието за изискванията на жанра "танцов театър". В този смисъл то е успешен опит да се отвори и друга жанрова територия във вече превръщащата се в норма вехта "авангардност"* на нашия театър. Спектакълът спокойно и без неправомерни амбиции следва "жанра". Ускоряването на ритъма на движение и по-прецизният монтаж на сцените навярно би усилило въздействието. А и на иначе добрите актьори също им предстои да трупат умения в придобиването на съвсем не лесно постижимата сценична култура на тялото в танцовия театър. И ако техните персонажи не знаят точно къде е техният Коностров и мечтаят за него, то те със сигурност знаят за къде пътуват - към богатата и многообразната съвременна територия на танцовия театър.


Виолета Дечева
_______________
* Нескопосан опит за принос към тази норма е например почти двучасовият досадно-безпомощен "Идиот" на Десислава Шпатова в Младежкия театър, който ми е трудно дори да нарека спектакъл.
















Реплика
от ложата