Точно на националния празник 3 март в Софийския университет започна двудневна българо-германска научна конференция на тема "20-ти век. Опит за равносметка". Спектърът на засегнатите проблеми беше много широк - от теоретическите противоречия между социалдемокрацията и болшевизма и фактическите последици от тях, та чак до сравнителния анализ на събитията от 1989 г. в България и ГДР.
Обособени тематични блокове образуваха проблемите на национализма, погледнат главно през призмата на балканския национализъм в историческото му развитие още от Османската империя насам; темата за обединена Европа - отново с акцент върху възприемането й на Балканите; както и стопанското развитие на България през 20-те и 30-те години. Не липсваха и интересни и дискутивни разработки за причините, довели до установяването на външнотърговския курс на България след 9.IX., както и опит за анализ на културното ни развитие от тази дата досега.
Общо броят на докладите и рефератите беше 28, като 8 от тях бяха дългите и "тежки" разработки. Немските историци се включиха в "тежката кавалерия". Техни представители бяха проф. д-р Фикрет Аданир от Рурския университет в Бохум, проф. д-р Едгар Хьош от Института за Югоизточна Европа в Мюнхен, проф. д-р Щиг Фьорстер от Бернския университет, проф. д-р Хайнц Духарт от Института за европейска история в Майнц. От българска страна бяха проф. д-р Милен Семков, СУ, проф. д-р Милчо Лалков, СУ, проф. д-р Георги Марков, БАН, проф. д-р Андрей Пантев, както и многобройна "лека кавалерия" (т.е. с по-кратките, но съвсем не по-малко интересни реферати), от които, без възможност за изчерпателност, ще спомена само д-р Наталия Христова, БАН, проф. д-р Иван Илчев, СУ, д-р Валери Стоянов, БАН, д-р Петко Ст. Петков, Великотърновски университет, д-р Мария Тодорова, БАН, д-р Даниел Вачков, БАН, д-р Евгения Калинова, СУ, и още доста утвърдени имена в историческата ни наука.
Опитите за равносметка винаги са интересни, особено когато са правени без мисъл за лична и политическа изгода от тяхната публичност и когато зад тях личи искрен интерес към съдбата на анализирания обект. В случая това беше България през 20-ти век, въпреки по-широко формулираната тема на конференцията. Затова в следващите броеве имаме намерение да информираме по-подробно за изказаните тези, както и да публикуваме някои от докладите.


Ирина Илиева