Типология на национализма

Преди броени седмици издателство "Панорама" съвместно с Университетското издателство "Св. Кл. Охридски" пусна на българския пазар изключително важната, даже би могло да се каже, програмната книга на Ърнест Гелнър "Нации и национализъм". Казвам програмна не само защото тя се опитва да дефинира понятието национализъм и да проследи неговото историческо ставане, но и защото книгата на Гелнър е ключова за въвеждането в съвременния културен дебат, третиращ проблемите на нациите и национализма. Дебат, в който т.нар. Cultural Studies са много вгледани и към който и българската културна ситуация вече се отваря.
Конкретно, "Нации и национализъм" проследява отношението държава - нация, твърдейки, че проблемът за национализма не възниква в общества без държава. От което не следва обаче, че според логиката на изложението национализмът непременно възниква във всяка държава. По-скоро той е продукт на определени дадености, които Гелнър се опитва да опише, тръгвайки от Макс-Веберовото разбиране за държавата като за деец вътре в обществото, притежаващ монопол върху легитимното насилие. Другата изходна опора пък е убеждението му, че подобно на държавите, и нациите са случайност, а не универсална необходимост, макар и да не са една и съща случайност. Затова и идеята за човешко същество без нация изисква от съвременния човек далеч по-голямо усилие на въображението, отколкото обясняването на дадена националност чрез наложени стереотипи.
И все пак защо се е появил и защо се разпространява национализмът. Опростено казано, "Нации и национализъм" приема, че промените в икономиката налагат изискване за културна хегемония, и това изискване довежда до необходимостта национализмът да се появи. Като появата на национализма според Гелнър (и тук той отстоява едно по-специфично виждане) не е породена от някакви атавистични желания, а от надеждата за по-толерантен живот.
И така, книгата на Гелнър се занимава с въпроса за историята и типологията на национализма. По отношение на историята тя се концентрира главно около битието му в индустриалните общества. По отношение на типологията пък акцентира върху ефективния национализъм, доколкото национализмът от нея се разглежда като стремеж за сливане на култура и държава, за даване на собствен политически покрив на всяка култура, разбирана в антропологичен смисъл като стил на поведение и общуване на дададена общност.
Наред с убедителна теория за национализма, обвързан с модерната история, политика и възможности на мулти-културните изследвания, "Нации и национализъм" отпраща и към злокачествените форми на национализма. Но тук тя е по-пестелива и като че ли разчита най-вече на принципите на контраста. Още повече, че книгата нескрито заявява убедеността си, че национализмът може да се мисли и като идеологически артефакт, рожба на болни мозъци, който обсебва някои, неизвестно защо, склонни към него нации. А също така има памет и за най-разпространеното обвинение срещу национализма, което настоява, че той е налагане на хомогенност върху населения, които са имали нещастието да попаднат под властта на управления, обладани от националистическа идеология. Що се отнася до актуалността на книгата днес, в един силно променен контекст (независимо че тя е писана през 80-те години), в който национализмът и в Източна, и в Западна Европа е много силен точно със своите злокачествени измерения, може да се каже, че "Нации и национализъм" припомня, че националните идентичности са съдба, а не анатомия; че важно е не само как ти се възприемаш, но и как те възприемат другите; и че доколкото днешното присъствие на национализма не е аномалия, то изисква да се развиват наследените положителни измерения (национализмът като вид патриотизъм) и да се отстраняват деформациите...


Амелия Личева

















Думи
с/у думи





Ърнест Гелнър. Нации и национализъм. Превели от английски Ивелина Ватова и Албена Знеполска. Изд. Панорама и УИ Св. Кл. Охридски. С. 1999