Хора на подиума,
манекени в живота


Режисиране на ситуация, разголване, арогантност, преувеличение, гавра с рекламата, бита и собственото аз, изкуственост, откровеничене, маскиране, любов и еротика, омраза и скука - всичко това присъства в АТА център за съвременно изкуство чрез изложбата на Иван Мудов и Десислава Димова "Натюрморт". Тя се състои от видеофилм и няколко голямо форматни фотографии, които по-скоро приличат на кадри от друг филм.
Тонове са изписани за изкусителната притегателност на фотографията в нейната "междинност" - между времето в картината и времето на зрителя, между живописта и скулптурата, между реалността и фикцията, между това, което знаем, и онова, което виждаме, между присъствието и отсъствието, между моментността на снимката и безкрайността на съществуването, между воайоризма и обективистичността. Немалко художници, осъзнали властта й по пътя към идентификацията, са се възползвали и продължават да ползват услугите й, убедени в нейната директна, ясна и почти тотемна сила.
Бенчо Обрешков, "Композиция - златни рибки", 1943
Иван Мудов и Десислава Димова не правят някакво свръхоткритие в това отношение. Те се поддават на властта на фотографията да "корумпира" всеки, който се докосне до нея, и да поставя обектите едновременно вътре в центъра на света, но и отвън. Или по думите на Барт, фотографията никога не е образ на някого, а винаги е образ на някого като някой друг. Идеята за субекта на фотографията, който пред камерата се превръща в обект и това е един вид смърт, също не е нова. Но двамата художници се възползват от всички предимства и възможности на това изкуство по перфектен начин и възгледът им за живота като натюрморт, като "мъртва природа" приема идеален вид.
Започвайки от едно кратко видео, което показва жив и вибриращ (заради "разхождащия" се по масата уред за сексуални удоволствия) натюрморт, идеята на изложбата се развива в драматично статични семейни снимки, умъртвени не само от студенината на обектива, но и от демонстрацията на стереотипна житейска връзка. Използвани са всички средства на рекламната фотография - облекло, грим, прически, професионална фотографска работа. В крайна сметка резултатът е също толкова ефектен, но и потискащ - превърнати в детективи на собственото си битие, двамата художници разкриват пред публиката далеч не най-привлекателните му страни.
Подобна разголваща откровеност предполагаше и последното ревю на Мариела Гемишева, състояло се в Чешкия културен институт. Дизайнерката размени ролите, като остави манекенките зад кулисите, а изкара на подиума свои приятелки и клиентки. Акцията беше предизвикателство както за авторката, така и за участничките, рискуващи да поднесат на зрителя образ, далеч от очаквания. Всички те също можеха да се погледнат отстрани, обличайки една друга, неприсъща, но често мечтана роля.
Провокацията на Мариела Гемишева този път далеч не бяха дрехите (те някак останаха незабелязани заради разнообразните "манекенски" присъствия). Тя поднесе чудесен пърформанс, в който се опита да извади на показ не толкова новата си колекция, колкото скритите женски същности. И най-хубавото бе, че повечето от участничките едва ли осъзнаха това.


Мария Василева







Изкуство
на борда