Глобализирания Общонароден въпрос.


Президентът Петър Стоянов и премиерът Иван Костов се обърнаха към българите в чужбина. Подканиха ги да помагат. Поканиха ги на среща.
Като изключим безмисленото дублиране на инициативите, каквато и разлика в мотивите им да има, това е първото в цялата българска история сериозно обръщане на български политици към българите извън границите на страната.
Това е акт с голяма стойност, защото:
- първо, на практика поставя въпроса за потенциала на "вътрешните българи". Въпрос, който означава, че ако продължаваме да гледаме на нацията като на група хора, оградени от държавни граници, скоро тя съвсем ще се обезкърви; въпрос, който навежда на мисълта, че на нацията й липсва необходимата критична маса, при която да може да действа (поне в досегашния смисъл на думата) самостоятелно.
- второ, този акт открива дебат по националния въпрос. По общонародния въпрос. Открива, както го нарекохме преди време във вестник Култура, "Българския дебат"(брой 35, 3 септември 1999)...
- и трето, без да го споменава, на практика очертава единственото място за провеждане на дебата - Интернет.
Интернет изглежда е новият Цариград, в който през XIX век се е решавал Общонародният въпрос и за който Тончо Жечев разказва как [... Тогава един] вестник говори, че наблюдателите се поразяват от липса на българско население в столицата. И с това се обяснява сегашното ни положение, причините за "медленото и закъсняло наше развитие". В същата статия по-нататък се казва, че това повърхностно впечатление на наблюдателите е резултат от липсата на обособена българска махала в Цариград. Тук имало гръцки, арменски, еврейски квартали, а нямало квартал, в който да е събрано в основната си маса най-многобройното иноверно население в столицата. И неизвестният автор продължава: Туй е един факт, на който причините може да се крият дълбоко в племенните качества и особености на нашия народ, факт иначе безразличен, психологически, но следствията на който са били и продължават да са не без влияние на самата съдба на народа ни...[...]
Разбира се, ние живеем в друга ситуация.
В нова ситуация.
И така, както често се случва с българското племе, политиците извършиха действие, преди по него да има между българите разговор; действието отново се опитва да предвари дебата.
Тъй или иначе обаче, има въпроси, по които трябва да се говори и то точно сега - колкото и България и човечеството да са на кръстопът; а може би и именно затова.
Сме ли от една нация "вътрешните" и "външните" българи?
Трябва ли да работим общо за запазване на език, особености, територия? А - ако ни е простено това анахронично днес питане - на общия си ген?
И ако имаме ("вътрешните" и "външните") тези и други общи цели - как, с какви механизми, с какви действия - вън от патетичните призиви - можем да ги постигнем?
Ето няколко отправни точки за "Българския дебат" на Култура.
Обръщаме се към всички "вътрешни и външни българи", които имат какво да кажат по така "глобализирания" Общонароден въпрос - и които искат да го кажат - да ни пишат. Техните мнения ще публикуваме и в хартиеното издание на вестника - така със сигурност ще стигнат до повече хора от "вътрешната интелигенция".
K





kultura@online.bg