Амнезията
е най-лошият враг
на феминизма днес
Д-р Карен М. Офън е една от най-значимите американски изследователки на историята на жените. Тя е независим учен към Центъра за изследване на жените на Станфордския университет, Калифорния, САЩ. С история на жените се занимава от началото на 70-те години. Съ-редактор е на книгите: "Victorian women: a documentary account of women's lives in the nineteenth century England, France and The United States" (1981) и на "Women, the family and the freedom: the debate in documents, 1750-1950" (2 vols., 1983), и двете публикувани от издателството на Станфордския университет. Една от основателките на Международната федерация за изследване на историята на жените (International federation for research in women's history, IFRWH) през 1987 г. и съ-редакторка на първото колективно издание на тази федерация - "Writing women's history: international perspectives" (1991). Докторската й дисертация в областта на политическата история ("Paul de Cassagnac and the authoritarian tradition in Nineteenth-Century France") е публикувана едва през 1991 г. Най-новата й книга "European feminism(s), 1700-1950" ще излезе от печат през месец март (по-долу предлагаме няколко страници от уводното й есе към книгата). Скоро предстои публикуването и на друго нейно мащабно изследване "The woman question in modern France". Много от текстовете на Карен Офън са основополагащи за изследванията и преподаването на историята на жените по целия свят.

- Във наскоро излязъл ваш автобиографичен текст разказвате интригуващата история на една самоуверена и упорито работеща личност, родена в южната част на щата Айдахо, "пленена от европейските неща" (и специално френските), обожаваща музиката на ХIХ век и балета, обичаща чуждите езици и спорта, която започва следването си като студентка по химия и инженерна физика, но завършва университета с докторска степен по история. От дистанцията на времето мислите ли, че сте пропуснала нещо, че е трябвало да направите нещо, което не сте могла по онова време.
- В действителност не мисля, че изобщо съм пропуснала много. Като феминист (човек, който се стреми да сложи край на мъжкото господство и който съдейства жените да изявят целия си потенциал) аз открих, че заниманията с история дават чудесен инструментариум за разбиране на миналото и ни въоръжават за бъдещето. Те задоволяват моето любопитство за това как светът - и особено отношенията между половете - са станали това, което са. Една цялостна, всеобхватна история, която поставя в своя център отношенията между половете, паралелно с историите на изживения реален живот, може да каже много неща на жените и мъжете за избора и как определени решения, които са повлияли драматично върху техния живот, са били направени, често без тяхно съгласие.
Като историк на половата политика аз имах и имам очарователната кариера на независим учен с такива възможности, на каквито никога нямаше да се радвам, ако бях постоянен университетски преподавател: приемане на покани за конференции в чужбина във времето за преподаване, или възможността да съчетавам изследователската си работа с удоволствието и туризма, и създаването на много нови приятелства в други страни. Аз имах също възможност да се радвам на пълноценен семеен живот. От 34 години съм омъжена за чудесен съпруг, който ме подкрепя напълно и с когото отгледахме две умни и красиви дъщери, които вече са големи и сами организират живота си. Имах възможност да участвам в училищните и другите дейности на моите деца и да обогатявам моята научна работа по история на жените, живеейки пълноценен живот на жена; започнах да срещам и други, мислещи като мен колеги по история на жените от цял свят. Какво повече може да се иска? Може би единственото ми съжаление е, че не изкачих повече планини в екзотични места и не се научих да се гмуркам в морето или да летя със самолет.

- С редица ваши текстове (имам предвид по-специално "Defining Feminism: A Comparative Historical Approach", 1988; "Reclaiming the Enlightenment for Feminism", 1998) вие показвате как една добре свършена работа върху историческото минало би могла да бъде полезна за разбиране на съвременните проблеми между двата пола. Настоявате, че дебатите и направените избори в миналото са релевантни към нашето съвремие и нашето бъдеще. Бихте ли казала накратко нещо по този въпрос?
- Продължавам да настоявам, че миналите дебати и избори са релевантни към нашето съвремие и бъдеще. Аз вярвам, че никой не може да знае накъде върви, без да знае нещо за това, откъде идва. Това важи в еднаква степен за жените и за мъжете. Особено валидно е това мнение за феминистите в миналото, които са притежавали изключително лошия навик да преоткриват колелото с всяка нова генерация. Историческата памет е изключително важна, за да сме активни в съвременните условия, особено когато сме заинтересувани от промяна на властовите отношения между половете (които имат тенденцията да възпроизвеждат дисбаланси с всяко ново поколение). Както твърдя в моята нова книга, "Амнезията, а не липсата на история, е най-лошият враг на феминизма днес".
- "Ренесансът" на интереса към проблемите на жените и историята на жените специално от 70-те години насам се свързва в най-голяма степен с новата вълна на феминизма от 60-те години. По какъв начин би могла да бъде очертана връзката между феминизма(-змите) и историята на жените? Как оценявате постиженията на американската история на жените днес, повече от 30 години след нейната университетска институциолизация и неколкократните промени в изследователската парадигма? И какво е значението и влиянието на историята на жените върху съвременния американски/западен феминизъм?
- "Новата вълна" на историята на жените, която започна през 70-те години, несъмнено бе повлияна от възраждането на женското движение в края на 60-те години. В действителност всички са единодушни по този въпрос (вж. например статиите в тома "Writing Women's History: International Perspectives", 1991 г., на който съм съ-редактор, заедно с Рут Р. Пиърсън и Джейн Рендал). В американската история на жените имаше наистина промени в акцента по отношение на парадигмата "равенство срещу различие" ("equality versus difference"), в която, изглежда, действат много практиканти. Аз собствено не считам, че тази парадигма е особено полезна за моята работа, може би понеже още от самото начало работех по-скоро в областта на политическата и интелектуалната история, отколкото на социалната история, и върху френската история, в която от ХVIII век насам има мисловно течение, което набляга повече на "равенство-и-различие" ("equality-and-difference"), отколкото върху "равенство срещу различие" ("equality versus difference"). С други думи настояването е било по-скоро върху "и-и" ("both/and"), отколкото "или-или" ("either/or"). Аз не считах избора "или-или" нито за полезен, нито за политически атрактивен през 70-те години, не го считам и днес. Жените трябва да могат да бъдат равни и различни едновременно. Аз наричам това релационен феминизъм и това е позиция, характерна за феминизмите в повечето части на света днес (с някои изключения, напр. между радикалните индивидуалистки феминистки в някои части на английски говорещия свят, които се опитват да минат "отвъд" пола - gender). Колкото до значението и въздействието на историята на жените върху съвременния американски феминизъм - то наистина зависи от това дали съвременните т. нар. феминистки четат изобщо история. Много от тях не четат, а дори да четат - не прилагат това, което са прочели. Дори академичните феминист(к)и от другите научни области (специално от социалните науки, но също така от естествените и физическите науки, и от областта на философията и политическата теория) не обръщат внимание на резултатите от историческите изследвания, които биха обогатили съществено собствената им работа.
- През 70-те и 80-те години вие сте между историците, които започват да задават въпроси, необичайни и провокиращи традиционния исторически наратив, като как можем да преобразим историята, когато включим в нея опита на двата пола, мъжкия и женския? какво става с нашето разбиране за социалната, политическата и интелектуалната история, когато приемем, че gender (социално конструираният пол) е един от ключовите концепти на историческия анализ и т. н.? Промениха ли тези въпроси "официалната история" и в каква степен?
- Имаше много историци, които започнаха да задават въпроси, свързващи историческия наратив с категорията gender, и някои вярваха, че това наистина ще преобрази нашата визия за миналото. Вероятно нещата не се промениха в степента, в която бихме желали. Но ние научихме (от работата на Бони Смит и други) твърде много за това как се е получило така, че официалните исторически наративи са станали най-напред полово (gender) пристрастни - понеже практикуването на история се е превърнало в професионално и мъжко занимание. Станахме също свидетели на някои наистина революционни статии и книги, осъществени от исторички феминистки, базирани в САЩ, и специално от онези, работещи върху европейска история. Една от моите любими напоследък е брилянтната компаративна статия на Ан Тейлър Елън в "The American Historical Review" (Oct. 1999) "Feminism, Social Science, and the Meanings of Modernity: The Debate on the Origin of the Family in Europe and the United States, 1860-1914". Работата на Дина Гудман за френските салони през ХVIII век (The Republic of Letters: A Cultural History of the French Enlightenment, 1994) предлага друг прекрасен пример. И накрая ще спомена чудесната нова книга на Уитни Уолтън - "Eve's Proud Descendants: Four Women Writers and Republican Politics in Nineteenth-Century France", току-що (януари 2000 г.) публикувана от издателството на Станфордския университет. В тази книга Уолтън показва как четири претенциозно "литературни" жени, най-известната от които е Жорж Санд, не само са писали "литературни творби", но са развивали също така една холистична републиканска политическа теория, центрирана върху жените. Бих могла да дам много други подобни примери.
- Вие винаги сте посвещавала голяма част от времето и професионалните си усилия на създаване на изследователски мрежи в областта на историята на жените както в САЩ, така и в международен план. Считате ли, че това е важно за развитието на историята на жените?
- Аз посвещавам доста време на създаването на мрежи, особено международни мрежи. А в миналото бях много активна в подпомагане на усилията за изграждане на нашата национална мрежа, позната днес като Координиращ съвет по история на жените (CCWH). Работата ми като създател и активист на Международната федерация за изследвания по история на жените (IFRWH/FIRHF) от 1987 до 1995 г. беше един от върховете в моя живот; и въпреки че тези дейности поглъщат изключително много време, те заслужават всяка изразходена от мен минута. Приятелството и колегиалността, които възникнаха в тези международни усилия, са също толкова важни, колкото компаративната и съвместна работа, която се роди от тях. Когато през 1989 г. организирахме първата конференция в Беладжо, съобщенията бяха изпращани по факс и дори още по телекс; днес имаме електронна поща, Интернет, а нашата федерация има своя web-страница. Можем да се свързваме с колеги и да разменяме идеи, извори или документални текстове по начини, които преди десет години само бяха просто непредставими. Историята на жените и пола по света печели изключително от тази драматична комуникационна революция.
- Какво е, според вас, влиянието на теоретиците постструктуралисти като Мишел Фуко, Дерида, Бодрийяр за историята на жените? Какво означава промяната от история на жените към история на пола? Какво рискуваме с "деконструирането" на историята на жените? Мислите ли, че историята на жените/пола трябва да следва развитията на феминистката теория?
- Питате какво беше въздействието на постструктуралистките теоретици (най-вече френските) върху полето на историята на жените? На този въпрос не може да се отговори недиференцирано. Ясно е, че трудовете на Фуко, Дерида, Бодрийяр (няма да пропусна и Лакан) имаха огромно влияние върху някои исторички, като например Джоан Скот в САЩ, които все повече се влияят от "теория". Но тези френски теоретици повлияха върху някои от нас много по-малко, или съвсем никак. Аз винаги съм била на мнението, че теориите трябва да се базират върху проучване на историческите материали от съответната епоха и с особено внимание върху контекста; да се налага някаква абстрактна теория върху комплексното минало (както са готови да правят някои мои колеги) означава да се гледа миналото през изключително деформиращи лупи и да се подбират само фактите, които подкрепят теорията. От тази практика трябва да се откажем. По отношение на теорията, включително съвременната феминистка теория (в тази категория аз не включвам горепосочените френски теоретици), мое мото станаха думите: "Не питай какво феминистката теория може да направи за историята, а какво феминистката история може да направи за теорията!" С това изявление, обаче, не искам да кажа, че занаятът на историка не включва интерпретативни стратегии. Напротив, някогашното посвещаване на "чисто обективна" или "позитивистична" история отдавна е превъзмогнато от разбирането, че, разбира се, историческото писание включва интерпретативни стратегии; че то е толкова изкуство, колкото и "наука". Още през 60-те години, когато правех доктората си в Станфорд, ние бяхме приели мисълта за съществуването на "различни истории" и мнението, че би могло да има различни интерпретативни гледни точки на един и същ основен "факт"; че един и същ "факт" може да има различни значения в различни контексти. Разбрахме също, че историците имат гледни точки и те трябва да бъдат експлицитно заявени. Това обаче не означава, че те не трябва да правят много внимателно фактологично и контекстуално проучване. Но ние не се нуждаехме от френските теоретици, за да ни учат на това. Не може да има заместител на внимателното, контекстуално историческо изследване, без значение дали някой е историк с феминистка, социалистическа, религиозна или всякакъв друг вид перспектива. Под феминистка перспектива аз имам просто предвид, че отношения между половете, с всички проблеми за властта, които те съдържат, са централни за динамиката на общественото развитие и трябва да бъдат също така централни за историите, които ние разказваме за него. Колкото до въпроса ви "какво означава промяната от история на жените към история на пола?", аз съм по-малко сигурна от някои, че има някаква реална промяна в това отношение или че трябва да има. За мен това са просто два различни ъгъла, от които да гледаме комплексния материал от миналото. Моята собствена практика използва и двата и затова не виждам това като избор "или-или". Отново: аз предпочитам "и-и". Това, което ме тревожи, е, когато виждам някои колеги да настояват, че "историята на пола" (gender history) е някак "по-добра" от, или "превъзхожда" историята на жените. Нямаме нужда от този тип йерархизация или този вид конфликт. Има място за всеки изследовател и за различни гледни точки. Имаме да учим много все още за историята на жените - и за начините, по които проблемите на социално конструираните полове (gender) ни информират за историята и същевременно конструират историята.
- През октомври и ноември 1999 г. вие преподавахте в Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща - една от малкото институции за висше образование в Източна Европа, където се преподава история на жените. Обогати ли ви с нещо този престой в Будапеща; даде ли ви някакви нови идеи за бъдеща работа?
- Престоят ми в Будапеща, където преподавах феминистка история (или по-точно, историята на европейските феминизми), потвърди едно от моите най-силни подозрения: че историята на жените - и специално историята на феминизма - е особено въодушевяваща и дава сили на младите студентки и че тя трябва да бъде много по-широко преподавана. В страните на Източна Европа, както знаете, изучаването на историята на жените е едва в началната си фаза, както конференцията в Минск наскоро потвърди. Но въодушевлението от откритието присъстваше осезателно както в Минск, така и в ЦЕУ. Наистина е важно да се възстанови и направи видима историята на жените в отделните национални контексти и да се преоткрие историята на ранните женски движения, включително феминистките движения; но също така важно за изследователите от източноевропейските страни и бившите съветски републики е да преодолеят националните граници, да изучават историята на жените в други части на Европа (и други части на света) и да започнат да развиват сравнения в европейските граници и отвъд тях. Аз ще направя каквото мога, за да улесня този процес, но главното усилие несъмнено ще трябва да дойде от новата генерация историци на жените - историци като вас самата. Възстановяването (и запазването) на източници и текстове, публикации, преводи и всичко друго ще бъде вашата специална мисия не само по отношение на вашите национални и регионални колеги, но и за останалите от нас.
- Какво бихте желали да кажете специално на читателите на вестник "Култура"? Какво е посланието ви към тях?
- Това е трудна задача, тъй като аз съм за съжаление твърде слабо запозната с тази специална публика. Мисля, че това, което мога да предложа на вас, читателите, е да искате от вашите национални историци да ви дадат историята, която заслужавате - цялостна интерпретативна история, която напълно включва и интегрира в описанието, което е минавало за история в миналото, както мъжете, така и жените, техните дейности, техните надежди и мечти. Такава история трябва едновременно да ви "закрепя" към вашето общо наследство като българи, но също да бъде трамплин за позитивно и въодушевяващо бъдеще в предизвикателния нов глобализиращ се свят на двадесет и първото столетие. Бих казала, че "теорията" не е толкова важна, колкото някои считат, но че снабдяването на читателите с добросъвестно, комплексно историческо изследване, подсилено с проникновен анализ и интерпретация, може да обогати тяхното разбиране по начин, по който една чисто теоретична или чисто фактологична работа никога не биха могли.

Станфордски университет,
Калифорния
Февруари 2000

Разговора води
Красимира Даскалова



Разговор с
американската историчка
Карен М. Офън