Наградите Грами
в класиката -
обречени фаворити
Лъскавите грамофончета всяка година по едно и също време заклеймяват веднъж завинаги, а нерядко многократно някого/някоя/някои като THE BEST в някоя/някои от 98-те прегледно парцелирани категории на музикалната индустрия. И все броим кой ще примъкне повечко "грами"-та. Този път шампионът беше китарист. Карлос Сантана си занесе вкъщи 8 награди и даде основание по правило фантастичната нощ (начало - 8 p.m. ET/PT, 23. II. 2000 г.) да бъде наречена "сантастична". Ето че редакторът на компютъра ми не разбра каламбура, строго подчерта с червена вълнообразна линия новоизкованата дума и ми предложи да си я заменя с "фантастична". Дали да не обогатя речника му чрез "адване"? Имам предвид рекламиране. И това не одобрява. Изкара ми нов сугестивен списък: ахване, даване, идване, ядване, радване. Прекалява! ABC-Add- The spelling check is complete. Мога с чиста съвест да продължа нататък и почти съвсем сериозно, защото все пак пиша за класика. Класическите 13 категории, както обикновено, са сбутани в края на листата, от номер 84 до номер 96 включително. Я стигнеш до тях, я си ги пропуснал.
Още когато преглеждах номинациите, веднага схванах, че 75-годишният французин Пиер Булез направо е предопределен да спечели. И петте му последни записа за "Deutsche Grammophon" - компания, с която го свързва ексклузивен договор, се бориха всеки с по още четири други издания. Но нито двойно застрахованият, тоест номиниран за "Най-добър класически албум" и "Най-добро инструментално солово изпълнение с оркестър" диск, съдържащ Втория цигулков концерт и двете рапсодии на Барток, нито Първата симфония на Малер, нито програмите Скрябин и Шьонберг успяха да вземат "Грамми". Американските академици предпочетоха Булез-композитора пред Булез-диригента и отличиха само творбата му "Repons" като най-добра класическа съвременна композиция, създадена през последните 25 години и записвана за пръв път. Такова е условието в категорията, където се състезаваха автори като Джон Тавънър, Томас Адес, Андрю Имбри и Аарон Джей Кърнис. За Булез с наградата остава и утешението, че освен автор на творбата, той е и неин диригент в регистрацията с ансамбъла "ИнтерКонтампорен".
Както се очакваше, Германското грамофонно дружество събра най-голям брой грамофончета - 4. Те са цяла една трета от 12-те му номинирани издания. А две дори се дублират в различни отдели. Освен споменатият по-горе Барток за "най-добър класически албум" и същевременно за "най-добро изпълнение на камерна музика" претендираха Бетховеновите цигулкови сонати, записани интегрално от Ане-Софи Мутер. Те и тя победиха героично. Званието "Най-добър инструментален солов изпълнител" си оспорваха само пианисти. Владимир Ашкенази със записа си на 24 прелюдии и фуги от Шостакович за Decca елиминира двама асове като Мъри Пърая и Евгений Кисин. В категорията "Малък ансамбъл" фаворит е съставът "Шантиклер" с диригент Джоузеф Дженингс. Техният диск за компанията Teldec включва рядко изпълнявани творби под заглавието "Цветове на любовта". Какви ли ще да са тези багри, та да "прецакат" не само кончертите-гроси на Корели и ораторията "Първото убийство" на Алесандро Скарлати, но и Шьонберг с Булез, че и Московските солисти на Башмет! При това тъкмо в записа им за Sony с аранжиментите на Квинтета от Брамс и на ХIII квартет от Шостакович. Само като си спомня какво беше в зала "България" преди две-три години, ме обзема справедлива ярост. Най-обидена трябва да е фирмата Philips. Единственият й номиниран тази година албум - Шестата меса на Шуберт с Джон-Елиът Гардинър имаше нерадостна участ. EMI пък трябваше да преглътне и пълното незачитане на своя изключителен артист Сър Саймън Ратл - бъдещия шеф на Берлинските филхармоници. Ратл имаше три номинации, но не спечели награда. Най-старата звукозаписна компания получи само едно класическо "Грами" в категорията за инструментално солово изпълнение с оркестър. Там цигуларите Гил Шахам, Гидон Кремер, Хилари Хан, виолистът Юрий Башмет и пианистът Анатол Угорски бяха надвити от аржентинската тигрица Марта Аргерич - солистка в три концерта от Прокофиев и Барток.
Оперните номинации тази година бяха шест и трудно можеше да се прогнозира коя ще надделее. "Русалка" от Дворжак с Рене Флеминг или "Маскарад" от Карл Нилсен? "Големият смъртен ужас" от Лигети или "Свети Франциск" от Месиан? А може би "Пудра по лицето й" на младия английски композитор Томас Адес? Решението на академиците е някъде по средата, но в никакъв случай не е посредствено. Изборът им падна върху Стравински - "Похожденията на безпътния". Записът на Deutsche Grammophon се дирижира от Джон-Елиът Гардинър - за първи път с Лондонския симфоничен оркестър. Една от главните роли, на брадатата туркиня, изпълнява шведското мецосопрано Ане-Софи фон Отер. Тази очарователна, елегантна, изискана и културна певица - блондинка с ръст на волейболистка е избрана от диригента Клаудио Абадо за партньорка на дребничкия гласовит немски баритон Томас Квастхоф в Малеровия цикъл "Чудният рог на момчето", който спечели "Грами" във вокалната категория. Неувяхващият Пласидо Доминго с последния си албум "Сто години мариачи" успя да се наложи този път не в някой от класическите раздели, дори не в съществуващия от миналата година "Кросовър", а като най-добър изпълнител на мексикано-американска музика. Най-добрият класически Кросовър-албум според Американската Академия се оказа една "конска опера" на шегаджията Питър Шикеле, много популярен, както научих с изненада. В "чистите" класически води обаче на последните "Грами"-та най-много такива попаднаха на адрес: RCA Victor, Игор Стравински, три балета, дирижирани от 55-годишния Майкъл Тилсън-Томас, роден в Холивуд. Това е най-добрият класически албум, с най-добро оркестрово изпълнение и най-добре свършена звукорежисьорска работа. Честито!

Пламен Петров