Креативен ексхибиционизъм

"България - това съм аз!" е поредното филмово приключение на Светослав Овчаров, свързано с историята на България. След мащабните (и награждавани) документални опуси "Коста Паница - черти из живота и времето му" (1986), "Стефан Стамболов - съзидателят и съсипателят" (1991), "Фердинанд Български" (1995), където статичните архивни кадри подскачаха и се гънеха под игралната динамика на монтажа и интелигентната горест на авторските внушения, а и с всеки следващ филм самата филмова тъкан ставаше все по-динамична, сега Овчаров е направил нещо още по-хард. След несполуката на дебютния си болкан-екшън "Юдино желязо" (1989), Светослав потъна в архивите - нашенски и чужбински, за да изследва, възражда и анализира ролите на фундаментални строители на съвременна България, а чрез техните неволи и сполуки - да демонстрира своите възгледи върху многострадалната българска участ и несгодите на нашенския дух. Тоест на документален терен той се опитваше да прави това, което колегите му от Дюлгеровия клас от ВИТИЗ Иван Черкелов и Людмил Тодоров извършваха на игралния. Като режисьори. Защото Овчаров, единствен останал физически близо до техния учител (дори като асистент в НАТФИЗ), написа заедно с Георги Дюлгеров сценария за Св. Николай Мореплавателя (незаснет) и "Магдалена" (филмът "Черната лястовица"). Избрал този път в киното, той всъщност се превърна в най-социализирания представител на класа - не само че снима най-често, но вече е доцент в НАТФИЗ, а и миналата година му поръчаха филма "Щрихи към портрета на Народното събрание, 120 години по-късно". Същевременно обаче той си остана някак вглъбено-херметичен.
И ето ти "България - това съм аз!", създаден в БНТ (със съдействието на Фондация "Свободна и демократична България" и помощта на програма ФАР). Филмът е заснет на лента "Кодак" (оператор Огнян Калайджиев) и бе излъчен по Канал 1 в праймтайма на 3 март т.г. След многото бележити българи, на екрана са собствените му синове Тодор и Димитър, през чиито лудории изскача историята на "обикновения български род", както се изрази авторът в тв-интервю. А чрез нея - и на България, разбира се.
На пръв поглед филмът е представител на модната (и креативна) за българското кино тенденция "арт-документ", защитена на миналогодишния "Златен ритон" от "1934" на Костадин Бонев или от "Копнеж по нови неща" на Любомир Халачев (по сценарии на Влади Киров)... Но Овчаров е по-радикален. Той е разголен властелин на своя филм - от сценария до озвучаването, от синовете до предците, от собственото жилище до фамилния архив, от иронията до болката... Поел от изгасване на тока в панелния квартал "Обеля" с кравите под Витоша, игралният пласт на филма скача (заедно с децата) към Светославовото детство в Провадия, дядовото му завръщане от война, бащиното му кино-обикаляне... Независимо от автентично-симпатичното присъствие на Димитър и Тодор, от елегантната стилизация на атмосфера и костюми (художник Пролет Петрова) или концептуализираната визия, бутафория на моменти дращи възприятието. Но въпреки нея, въпреки доминантата на Овчаровия нарцисизъм, "България - това съм аз!" надскача нахалството и се гушва в зрителските емоции. Защото авторът му е майстор на екранната рима, на народопсихологическия детайл, на историческата препратка, на глобалното обобщение. А музиката на Божидар Петков е прекрасна, както обикновено, да не пропусна и качествения звук на Камен Фердинандов.
С "България - това съм аз!" Овчаров доказва, че и с малко пари можеш да съградиш естетическо пътешествие, стига да имаш какво да съобщиш; че и автобиографията си можеш да издигнеш до мощен нацинален профил, стига да знаеш как...
За разлика от перфектната визия, излъчена по Канал 1, гъчканата премиерна видеопрожекция на филма в кино "Шипка" (Руският културно-информационен център) бе досадно некачествена. Оказа се, че това е авариен вариант - за премиера в Дома на киното трябвало да се плати солидна сума. За пореден път избухна въпросът за смисъла от съществуването на Съюза на българските филмови дейци. За какво ни е той, след като ни е отнел дори нищожната привилегия в Дома на киното да се събираме за български филм... На всичкото отгоре били увеличили скандално и членския внос...


Геновева Димитрова







От пръв
поглед