Мисловната болка

Сърцевина на новия роман на Людмил Тодоров е обмислянето на Бога. "Хроника на едно пропадане" представлява сдържан, болезнен и фин разказ, който разсъждава около духа без литературни духовитости и стилистични ловкости. Дисциплинираната фабула може да бъде четена чрез кризите на средната възраст у един интелектуалец, разположен в посттоталитарния културен пейзаж. Но класическият линеен разказ на Тодоров има друга отправеност: в ясно учленените му ценности и послания, в истинността на романтичната му природа се концентрира изповедността на един рискован, дори самоубийствен човешки опит. "Хроника на едно пропадане" се стреми непатетично и нефанатично да откроява най-важното - търсенето на смисъл в живота, сподиряно от въпросите за Бога. Людмил Тодоров връща на литературността умението да мисли, без да се залисва в лингвистични забавления.
"Хроника на едно пропадане" в прав текст разрушава обичайните представи за нравственост и естетика, виждайки ги като присъщи на човешкото оцеляване. Но дълбокият драматизъм на романа се основава на сблъсъка между вяра и религия. На умението да мислиш Бога. Тодоров е убеден, че Бог е всемогъщ, но глупав, след като не може да различи копче за риза от един човек, смятайки ги за еднакво важни. Неговата теза е, че сме оставени в ръцете на един безразличен Бог, че самото богоборство вече е анахронично...
Романът продължава смислови линии на Киркегор, Ницше, Достоевски и Камю, на Чоран, докато сам се превърне в остров на достойно мълчание след страховитите си открития. "Хроника на едно пропадане" представя Людмил Тодоров като пазител на храмове в един свят, лишен от необходимостта за храмове. Храм, изграден чрез внятна човешка тишина.

Марин Бодаков



















Людмил Тодоров Хроника на едно пропадане Издателско ателие Аб
С. 2000