Наоаки Фукуи
и Софийската филхармония

Неприятен, студен дъжд валеше вечерта на втори март, но "добрата стара публика" пак беше изпълнила докрай зала "България". Имат вкус и нюх тези симфонични меломани. Известно им беше и името на младия японски пианист Наоаки Фукуи, гостувал ни миналата година. Този път той свири първия, ми бемол мажорния концерт на Лист и отново потвърди таланта и много високите си артистични и инструментални качества. В пълно ансамблово единство с оркестър и диригент, зачитайки интерпретаторските традиции на тази творба, той можа да разкрие многообразието на своята виртуозна клавирна техника и да вложи своя натюрел и стил в нейното пресъздаване. Фукуи умее да нюансира мелодическия поток с безупречна агогика, ритмиката му е ясна и точна, детайлите - изпипани. Има тънко чувство за музикална драматургия, за логичен градеж на движещите се във времето форми и състояния. При него мисъл и емоция сякаш са обединени, но внушението му върху слушателите като че ли произтича най-вече от изтънчената поетичност на музикалното чувство. Даже характерните за тази творба на Лист патетични моменти носеха една емоционална приглушеност (на мен ми се стори, че тонът му не беше достатъчно плътен и звучен). Хареса "добрата стара публика" изкуството на Наоки Фукуи и аплаузите й бяха тъй настоятелни, че наложиха бис на последната част на концерта. (Ако имаше "аплаузомер" - неизмислен още апарат за измерване силата на ръкоплясканията, стрелката му навярно би чукнала горната граница).
Брилянтно прозвуча в началото на концерта увертюрата на Росини "Италианката в Алжир", където блестяха великолепните солисти на духовите групи. И във втората част музиката беше "италианска" - Симфония No 4 "Италианска" на гениалния немски евреин Феликс Менделсон. Последната й част бе повторена на бис. "Още от първите тактове Емил Табаков наелектризира музикантите, повеждайки ги с точен и прецизен жест, който бе пределно ясен във всеки детайл на партитурата и същевременно изпълнен с експлозивна емоционалност. Оркестърът реагираше с такава адекватност и съпреживяване, които спираха дъха. Нито една празно изсвирена нота, нито една ритмична, интонационна или динамична неточност. Всеки тон бе изваян, с тънка чувствителност." Този откъс из рецензия за Софийската филхармония при неотдавнашното й турне в Германия напълно важи според мен и за описвания концерт. Не бих могъл да дам по-точна характеристика на Маестрото, затова с чиста съвест цитирам немския колега. Бих могъл само да добавя, че той сякаш е "Чиракът-магьосник", който може да освобождава дяволските звуци на музиката да залеят всичко със своята стихия и с майсторска ръка и воля да ги укроти и вкара отново в руслото им. А след края на този концерт стрелката на "аплаузомера" би се счупила.


Евгени Павлов