Разговорът с радиопиратите

Кое е първородното в общуването с радиото? Дали неадекватните слушатели, които се изказват по различни теми, говорейки всъщност едно и също. Или пък водещият, който ги провокира да правят именно това. Дори най-изтънченият радиомодератор не е застрахован от внезапното нападение на амбицирани слушатели, които превземат трибуната му, за да се изкажат в ефира. В същото време дори най-интелектуалният слушател не е застрахован от собствената си (предизвикана от водещия) глупост. Кое от двете е стимулът и кое реакцията?
Въпросът за първопричината е като въпроса за кокошката и яйцето. Точно ни се стори, че сме се приближили с аргументи до правилния отговор, и изведнъж разговорът между водещия и слушателя взема обрат, който ни отдалечава. Относително новото шоу на Мартин Карбовски "Радиопирати" по "Дарик радио" може да послужи за обект на спекулативно разсъждение по темата. Защото диалогът между него и слушателите му се движи между двете крайни тези и никога не оставя впечатление за привързаност към някоя от двете.
Карбовски е провокативен водещ. Той задава теми, подкокоросва телефонните си събеседници да говорят. И в замяна получава закачили се за сценичната му революционност слушатели, дръзки и самоцелни в приказките си. Когато се изчерпи търпението на "мълчаливия" слушател от щуротиите на говорещите му съслушатели-събратя, той вече е готов да изсипе цялата вина върху водещия. Тогава обаче Карбовски се извърта и застава на страната на жертвите от безсмисления разговор.
Темите, по които събеседват в "Радиопирати", и за България вече не са хитови. Но винаги се намират слушатели, горящи от страст към наркотиците, политиците и секса. Изборът на теми е стратегически акт за прохождащо радиопредаване. В случая той е съпроводен с тъгата от "пациентното" развитие на диалога. Когато обаче прехвърлим вината изцяло върху слушателите, водещият застава зад тях, зад нуждата от смели изказвания в ефира.
"Радиопирати" в никой случай не е единствено токшоу в радиобитието на България. И любопитното, и дразнещото в него е непредвидимостта на водещия. Тя едва ли е негова поза. По-скоро е характерна особеност. Защото се проявява и в накъсаните му, с откос произнесени бързореки монолози.
Преднамерената скандалност на предаването не се случва реално. Защото е изиграна слабо от слушателите. Те се въртят в самоочертаването на един и същи кръг, от който не могат да излязат. И нито една тема не е в състояние да го направи. Водещият пък се опитва да бъде все по-различен и все по-отворен пред слушателите, повечето от които искат да го достигнат в откровеното приказване на "недопустими за ефира" неща. По този начин се дърпат взаимно в общата посредственост. И няма отговор на въпроса кой е започнал пръв, защото се оказва, че нищо не се е получило от планирания смел разговор. "Радиопиратите" уж са превзели нов кораб, а излиза, че си седят на собствената лодка, при това с чуждо присъствие.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато