Ротердам'2000
Фестивалът в Ротердам е основан през 1972 и първото му издание е открито с "Градината на удоволствията" на Карлос Саура. Показани са 31 филма и събитието преминава с успех. Под ръководството на директора Хюберт Болс фестивалът набира скорост, публиката се увеличава, салоните непрекъснато отесняват и се търсят нови, а престижът расте. Гости са били Вим Вендерс, Фасбиндер, Маргьорит Дюрас, Пазолини, Мартин Шийн...
Постепенно Ротердам се утвърждава като младежки фестивал с афинитет към авангардното кино на експериментите, с ориентация към Изтока и развиващите се страни, с неформална атмосфера... През годините фестивалът не се отказва и от големите звезди, които повдигат реномето му, но основната амбиция е да открива млади творци и да им дава шанс за световна кариера. Стремежът е и да се върви в крак с най-новите тенденции в киното и да се очертава неговото бъдеще. Затова експериментите и новите технологии в Ротердам са неизменно на почит.
След внезапната смърт на директора на фестивала през 1988 на негово име е основан специален фонд, който подпомага филми от развиващите се страни. Всяка година фондът разполага със 750 хиляди долара, разпределяни между част от кандидатствалите проекти.
Замислен не като лъскав филмов празник, а като неформално филмово сборище, Ротердам вече е един от големите световни фестивали и неизбежно носи бремето на огромната маса от филми и гости, на сложната организация и масовата истерия. Същевременно благодарение на мащаба и големите си възможности той успява да осигури като свои гости млади и обещаващи режисьори, които се срещат с публиката и се изумяват от пълните зали, дават интервюта, общуват помежду си...
Големи фирми спонсорират събитието и затова сега в извънконкурсната програма гледахме хитове, като "Розета" на братя Дарден ("Златна палма" от Кан '99), "Пътят на самурая" на Джим Джармуш, "Свещен дим" на Джейн Кемпиън... Но наред с това е запазен и бунтарският дух, и основна роля е отредена на нестандартни, чисто "фестивални" филми. Тази година особено впечатление направи американецът Хармони Корин с "julien donkey-boy", заснет според правилата на Догма. Също както "Идиотите" на Ларс фон Трир, този филм е тежък за гледане не само заради визуалната си аскетичност, но най-вече заради потискащия сюжет, който накрая довежда до почти катарктична болка. Другият фаворит, който взе и наградата на публиката, беше китайският "Душ" на Джан Ян. Както и в "julien donkey-boy", главният герой е идиот, а разказът е ситуиран в техните семейства. Но "Душ" разчита на лирично-комичния подход към историята. Със завладяваща нежност и топлина към персонажите и случките той печели симпатиите и съвсем естествено получи наградата на публиката.
Тези два филма донякъде определят полюсите в основната програма, съставена от огромно количество пълнометражни и късометражни филми, с широко разнообразие в темите и кинематографичните стилове. От "Да бъдеш Джон Малкович" до "Blockpost" на Александър Рогожкин; от индийския "Трон на смъртта" ("Златна камера" от Кан '99) до "Пътуването на Фелисия" на Атом Егоян. Разбира се, такава огромна програма не може да бъде запълнена само с качествени филми, още по-малко с открития. Особено френската продукция бе на доста ниско равнище. В нея се открои главно "Малкият крадец" ("Le petit voleur") на Ерик Зонка.
Състезателната програма в Ротердам е за дебютни и втори филми. И макар тази година селекцията да не бе най-силната, наградените произведения се отличават със завършен стил и сериозно, многопластово послание. Голямата награда "Тигър" получи Катрин Отарсдотир за "Довиждане синьо птиче". В конкурса бяха попаднали и някои твърде наивни или претенциозни филми и на техния фон много ярко се откроиха и другите два наградени - аржентинският "Свят-кран" на Пабло Траперо и китайският "Река Сужу" на Лу Йе. Макар и съвсем различни един от друг, зад тях се чувства силна авторска личност. С награждаването на тези филми Ротердам може да се надява, че отново ще се прояви като откривател на таланти.
За втори път след 1981 Ротердам японското кино е удостоено със специален акцент. Тази година премина под знака на няколко програми, включващи, ретроспективи на Мамору Оши и Кинджи Фукасако - известен режисьор на якуза (гангстерски) филми, съвременно японско кино, изложба на нови аудиовизуални технологии, която макар и да не изненадваше с особена оригиналност, беше интересна атракция. Особено впечатление направиха филмите на Такаши Мике, който беше обявен за изгряваща звезда и за японския Тарантино, а филмът му "Прослушване" взе две награди - на ФИПРЕССИ за филм извън състезателната програма и на холандската критика.
Двама режисьори бяха поставени "на фокус" с ретроспективи от няколко филма: бразилецът Хулио Бресан и казахстанецът Серик Апримов. Завършил ВГИК през 1984, Апримов се е върнал да работи в собствената си страна. С чувство за хумор разказва как понятието киноразпространение в Казахстан не съществува и сънародниците му гледат филми само по телевизията. Но затова пък филмите на Апримов имат успехи по международните фестивали. Един от най-изявените представители на казахстанската нова вълна, появила се в края на 80-те, той и досега продължава да подчинява творчеството си на нейната естетика.

- Бихте ли разказали малко за себе си?
- Роден съм в Аксуат. Във филма "Аксуат" се вижда, че това е малко градче, в което животът е суров. Като дете първо мечтаех да съм скулптор, защото обичах да си играя с пластилин. Но когато се върнах от армията, започнах да работя в киното и ми хареса. Отначало исках да бъда оператор. Показаха ми какви снимки трябва да направя, за да кандидатствам за оператор. Бяха много качествени фотографии, и аз веднага казах, че такива не бих могъл да направя. "Тогава може би ще станеш сценарист. Донеси нещо, което си писал." Признах си, че никога нищо не съм писал. Предложика ми и кинокритика, но не бях гледал почти никакви филми, за да ставам критик. Малко бях ходил на кино, защото баща ми забраняваше - според него на кино ходят само безделниците. Безделниците или играят футбол, или ходят на кино. В крайна сметка се оказа, че най-лесната професия е режисьорската. За нея не се искат специални умения. Режисьорът бил човек, който "се мотае и приказва". "Е, това го мога", казах аз. Във ВГИК Сергей Соловьов ни казваше, че режисьорът е като лист, изписан със симпатично мастило. В него има събрано много, но докато не се обработи специално, не се вижда какво е написано. И чак когато започне да снима, записаното се появява. Той скита и наблюдава, събира впечатления за света. И изведнъж у него се надига желанието и необходимостта да снима.
- Какви са характерните черти на казахстанската нова вълна?
- Не снимаме в павилиони - това сме го научили от Френската нова вълна. Не снимаме исторически филми. Не сме патриоти. Не снимаме по поръчка. Вече 10 години минаха от началото на вълната, хората се промениха, не контактуваме помежду си, защото за 10 години много сме се променили, нямаме интереси един към друг. А преди бяхме приятели. Но в казахстанската нова вълна има стил, по който веднага могат да се отличат нейните филми от другите филми, произведени в страната.
- Как приемат филмите ви в Казахстан?
- Там хората гледат само телевизия. Предложих "Аксуат" на националния канал, без дори да им искам пари, но отказаха, защото бил много тежък!?
- Как се чувствахте, когато сте имал проблеми с "Последната спирка"? Казахте, че героят ви, който упражнява правото си на свободен избор, не се е харесал много на властите. Филмът на практика е бил спрян.
- Чувствах се добре. Бях доволен, че съм заснел първия си филм и съвсем не съм очаквал успех. И когато всички зашумяха, бях щастлив. Не страдах от това, че правят проблеми. Дори ми беше весело и смешно.
- Протагонистът в "Сергелден" е театрален режисьор, който напълно обърква житейската реалност и изкуството. Има ли нещо общо между вас и него?
- Тарковски казваше, че има режисьори, които заявяват "това е животът ми, а това са филмите ми", но истинският режисьор не може да ги разграничи напълно. Киното е като наркотик. Живееш само за да намериш следващата доза. Затова и този режисьор обърква реалностите и започва за прави от живота си спектакъл.
- Филмите ви са подчертано скромни - спокойни, плавни, събитията следват хронологично... Режисьорът като че ли е скрит. Има ли това нещо общо с казахстанската културна традиция?
- Може би да. Ритъмът на казахския живот открай време е така равен. Степта е огромна. Дните си приличат. Ако нещо се случи, то не става внезапно, а винаги бавно, последователно.
- В "Аксуат" героят Аман е почтен човек и затова накрая губи всичко...
- Сега в Казахстан ситуацията се измени. Имаше социализъм, а сега е капитализъм. А нас винаги са ни учили, че капитализмът означава да си като вълк, да нямаш нравствени и морални задръжки и единствената ти цел са парите. И всички го приеха така. Искаше ми се да поставя Аман в ситуация, в която да покажа, че той губи всичко материално, но важното е, че запазва себе си и достойнството си. Аман губи къщата, колата, невестата, но открива себе си.
- Какво е отношението ви към политическите и икономическите промени?
- Това е много тежък етап. Както, когато една жена внезапно изгуби мъжа си. Известно време е трудно, но после намира нов път. Така е и с обществото. Сега е трудно, но нещата ще се променят.


За своите 11 дни фестивалът в Ротердам предлага лавина от събития. Освен състезателната и основната програма, огромната японска част, има специална програма за експериментални филми "Експлодиращо кино"; отделно се показват филми, завършени с пари на фонда "Хюберт Болс". Пресконференции, токшоута и лекции, приеми, сбирки на режисьори допълваха огромната програма.
Саймън Фийлд е директор на фестивала от четири години. Преди това е работил в Института за съвременно изкуство в Лондон. Преподавал е история на киното, но в последните няколко години работи само за фестивала, като живее наполовина в Ротердам и Лондон.

- Каква е работата на директор на такъв голям фестивал?
- Комбинация от няколко неща. Естествено, да направлява генералната политика по отношение на програмата и основните събития. В моя случай главната отговорност е да намеря най-добрите и подходящи филми. Налага ми се да пътувам много, да гледам и избирам, а също и да представям фестивала.
- Трудно ли се намират добри филми?
- Никога не е лесно да откриеш много качествени филми. Това е проблем и на други фестивали.
- Когато оформяте програмата, търсите ли баланс между различните страни по света?
- Разбира се, особено при наградите "Тигър". Понякога имаме по два филма от една страна, но по-скоро търсим да направим мозайка от различни типове произведения и от различни страни.
- Има ли тази година нещо съвсем ново във фестивала?
- Целта ни не е просто да запълним програмата, затова всеки път опитваме по нещо ново. Например тази година Ротердамският филхармоничен оркестър озвучава неми филми на живо. Уникална е и изложбата Тех.Поп.Япония (Tech.Pop.Japan), макар че и преди сме имали различни изложби. Всъщност японският проект като цяло е нещо съвсем ново. Но в основни линии фестивалът не се е променил особено.
- Има много филми, които вече са показвани на други фестивали, например в Кан:- "Розета", "L`Humanitee", "Всичко за майка ми"...
- Това съвсем не е проблем. В Ротердам правим комбинация между идеята за "фестивал на фестивалите" и показването на много нови произведения. Избираме филми от различни фестивали, не само Кан, но и Венеция, Торонто, и правим тук холандската им премиера. Но се стараем да намерим и такива, които още не са участвали на фестивали. А филмите в състезателната програма са световни или европейски премиери.
- Какъв беше най-големият проблем тази година?
- Малко преди началото двама от спонсорите смениха политиката си и се оттеглиха. Трябваше да преразгледаме бюджета и така не успяхме да отделим за японската програма толкова пари, колкото ни се искаше.
- Как успяхте да привлечете над 400 доброволци по време на фестивала?
- Те са главно млади хора. За тях билетите са безплатни и тъй като са заети само по няколко часа, имат възможност да гледат филмите. А и да се работи за фестивал е приятно, макар и срещу малко пари.
- Как се готвите за юбилейното 30-о издание?
- В момента нямаме конкретни планове, но ще направим някои много специални неща. Още повече, догодина Ротердам е културна столица на Европа.
За младите филмови автори фестивалът е надежда, че техните първи опити ще бъдат забелязани от света, за по-възрастните - чест да се покажат отново, а за всички вкупом - купон. Що се отнася до Ротердам, неговата млада публика пука залите по шевовете.


Мила Войникова


От 26 януари до 6 февруари се проведе 29-то издание на международния кинофестивал в Ротердам.