Бездуховността, която...

"В нашето бездуховно време..." бе фразата, която известен наш художник (общественик, отвъдник и др.) години наред употребяваше в публичните си слова. Със завидно постоянство (поне две речи седмично) той успя да я наложи в културните среди. И сега, мине не мине ден-два, се явява по някой деец, който с мрачен вид на Касандра (не онази от сериала, а другата - от Илиадата) обяснява как "в нашето бездуховно време..." загива това или онова, чезне еди-какво си и внушава, че собственото му чувство за безнадеждност трябва да е и публично. Няма как да не е, след като той се изживява като важна публична личност. А и няма как да не е, след като медиите публично го тиражират не в качеството му на артист (писател, художник, музикант и т.н.), а като общественик и специалист по всичко, тачен именно в позата на Касандра (да не повтарям коя).
Дълго не се замислях особено върху "бездуховността". Възприемах я като шаблон, необходим на хората, които трудно се приспособяват към променящата се действителност и в притеснението си да не "изпаднат" от нея, предпочитат да я отрекат. Ето обаче, че в миналия брой и много уважаваният от мен Митко Новков открои бездуховността като първа болка на обществото, а след нея постави бедността. И ме затормози с проблема как се изчислява бездуховността. Защото бедността има конкретни измерения в пари, покупателна способност и прочие (видни също в миналия брой на вестника). За бездуховността обаче не открих такива. Опитах се да си представя, че художниците са престанали да рисуват (гравират, скулптират, правят инсталации и т.н.) и галериите не правят изложби (те са част от духовността и са в моята компетентност). Изпаднах в почти ариански разсъждения: след като нашето време е бездуховно, значи имало е време, което е било духовно (в оригинала - "след като Бог се нарича Отец, значи имало е време, когато той не е бил Отец"...). Опитах се да си представя кое е това идеално време на духовност и стигнах до златния век на Симеон, за който всъщност никой не може да каже доколко и за кого е бил златен (защото разкопките край село Гарван преди петнайсетина години показаха доста примитивното битие на българите и славяните в легендарния период). И понеже днешните проповедници на бездуховността очевидно нямат предвид онова, а някакво по-близко нам време, реших, че нещата опират все пак до... пари и суета.
Съжалявам само, че те нямат предвид една по-конкретна област на духовността - християнството и състоянието на българската православна църква. Нейната слабост е причина всеки спокойно да обсебва функциите й, да решава самодейно религиозни въпроси и самоуверено да профанизира вярата. Случайно е, надявам се, че това се прави главно от художници...


Диана Попова