Мade in Bulgаria

В програмата "Алтернатива" на Театър "Сълза и смях" е включен спектакълът на Възкресия Вихърова "Индже" (Театър на голия охлюв, Нов български университет). И с право. Спектаклите на Възкресия Вихърова са вече позната алтернатива на множество неграмотни екпериментатори върху българските сцени и вулгарни социо-отражения. Но "Индже" за мен показва и нуждата от това тя да потърси алтернатива на това, което вече е показала и изследвала - своя собствена алтернатива. Мечтата, която започна да преследва преди повече от десетина години, тя постигна. Търсенията й в посоката на най-новите изследвания в театралната антропология, особено в работата върху актьорския тренинг постигнаха голяма част от поставените цели. Никак не е трудно актьорите, които тя възпита в своята "лаборатория", да бъдат разпознати върху различните сцени. Но в "Индже" резултатите от нейните изследвания се възпроизвеждат в групови ритмизирани изпълнения и не сочат друга театрална "мечта" - те по-скоро са манифестация на познатата ни вече нейна изрядна дисциплина, прецизна организация на представлението и красива визия.
В "Индже" Възкресия Вихърова разполага текста на Йовковия разказ в три типа човешко поведение: 1) на етноритуала - миенето, месенето, любовната среща, войната etc., съпровождан от песента; 2) на културата на печатната книга (четенето, писането, рисуването) - манифестирани на сцената чрез прожекцията на "титри" от разказа "Индже" и литографии; 3) на културата на компютъра - паралелни показвания на сюжета "Индже" като компютърна анимация. Така текстът едновременно с това е разложен и разположен симултанно на различни "плоскости". И ситуиран в сценична среда (Зарко Узунов - архитектура, и Елена Иванова - костюми), съдържаща напластявания и препратки към ренесансов театър, пътуваща сцена и пр. Актьорите също манифестират "игрово поведение".
Всички тези "културни" манифестации са изпълнени точно, а ги познаваме и от други спектакли на Възкресия Вихърова (например "Алпийско сияние" от Турини). Но всички те, взети заедно, са изрядна манифестация на един универсален, "почистен" българин, манифестация "мade in Bulgаria". Така знаем какво изнасяме. И то е безспорно добро. Дори да не говорим за "Бит" (пак на сцената на "Сълза и смях") и работата в жест, пластика, ритъм, светлина, пространство в следващите "Бит"-ове, или за вече класическия "Дзън" на Възкресия Вихърова, нейните по-късни лабораторни манифестации се движеха в зоната на ексцеса - както беше в "Президентките" или "Слепците". Те бяха живи и рефлектираха върху живия ни опит. Едва ли онези, които са ги гледали, биха забравили "студената вечеря" на "Шипка" 6 или живите риби в "Слепците", дори да се отвращаваха или възмущаваха от тях. Сега в "Индже" виждаме само запазената марка: В. Вихърова "мade in Bulgаria". Единственият дефект на подобен ефект е, че бързо се забравя. Като оригиналната кукла Барби, която преди пет години донесоха на дъщеря ми от Америка, а върху кутията пишеше: "mаde in Сhina".


Виолета Дечева

















Реплика
от ложата