Стъклени топчета
между Берлин и Бари

Това им е хубавото на филмовите фестивали: едни печелят пари, други - приятели. "Стъклени топчета" на Иван Черкелов се представи на Берлинале '2000 в програмата за авторско кино "Форум", където по традиция се показват филми за всеки, а не за всички. Залата в CINE-MAX (около 1000 места) беше пълна. Не знам колко души са харесали филма, но всички останаха след прожекцията в салона за кратката дискусия с автора и продуцента Марио Кръстев.
"Стъклени топчета" е поредният филм на Черкелов в търсене на Бога. "Щастието не е в парите, но е по-добре да ги имаш" - всички сме се усмихвали на тази шега. С този филм Черкелов разваля вица, като остава сериозен. Щастието няма нищо общо с парите. Така, както любовта не се изчерпва с приятното прекарване с хубав човек в луксозна обстановка. В крайна сметка един моралист разваля играта. Да - Иван Черкелов е моралист. Винаги е бил - още от първия си филм "Парчета любов". И не обича да играе игри. Има и такива хора. Опитваме се да ги омаловажим, наричайки ги моралисти, защото с книгите си, с филмите си и с държанието си ни карат да се чувстваме неудобно - пред самите себе си. В същото време всеки от нас има потребност да живее по определен нравствен закон, но все не ни достигат сили да го следваме. Защото се искат немалко убеденост, упорство и жертви да пренаредиш ценностната си система, в която духовното стои над желаното или постигнато богатство.
Филмът всъщност е съвременна интерпретация на библейски текстове и будистки притчи, но както в цялото си предишно творчество, Черкелов и тук проповядва духовност, а не определено религиозно учение. Направен е с гняв, овладян с привидно отстранение. Сякаш гледаме описание на старозаветния пророк Илия на капищата, около които се събират поклонниците на лъжепророка Ваал.
Героят на Иван Иванов е направил серия от успешни "удари" и в някаква тъмна, мафиотска структура е реализирал мечтата на хиляди неудачници да се нарече "цар на сиренето". Къщата му струва милиони, но прилича на мавзолей, на луксозен склад за сирене... В нея той въвежда и жената, която харесва (Жана Караиванова), но любовта така и не се появява... "Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвате на Господня трапеза и на бесовска трапеза", се казва в Първото послание на Апостол Павел до коринтяните. Впрочем по случайна или съзнателна ирония, ревностният служител в този идолопоклонски храм (Георги Русев!) се нарича Бай Павел...
В този филм всички са умни, имат всичко (от което са лишени мнозинството българи днес), имали са дори редкия шанс да срещнат своя човек. А щастието минава покрай тях, без някой да успее да го задържи. Мъртви хора в мъртъв дом, които с дребни залъгалки (игра на стъклени топчета) се надяват да изпитат чувството, че са живи. Без да подозират, че са умъртвили сетивата си за миговете, обитавани от вечността. Повествованието тече външно умозрително и хладно - единствените топли епизоди са в дълбокия сняг от детските видения на героинята. Сякаш целият филм е изграден от образи, чиято видимост е обратна на същината. Безмерното богатство крие бездънна бедност; в къщата-мавзолей обзавеждането е безупречно и с вкус, а звучи отблъскващо кичозно, защото всичко е дизайн без нищо лично (великолепни сценографски решения, както винаги при Георги Тодоров-Жози и Светлана Боне); разказва се историята на една любов, без нито една милувка; героите непрекъснато говорят за смисъла на живота, а в съседната стая дете се бори със самотата, разговаряйки със своя хамстер, защото няма с кого другиго. Единствените живи са простреляният приятел Чико (Румен Трайков) и отдавна покойният дядо на героинята (Георги Черкелов).
Самият режисьор е в ролята на френските журналисти, които правят репортаж за Мавзолея.
След прожекцията немски зрител попита Черкелов защо е направил филм за богати хора, след като сега в България има толкова много бедни. Режисьорът отговори: "Защото голямата мечта на повечето бедни е да станат богати..."
На 1 май т.г. в италианския град Бари се открива нов кинофестивал, посветен на европейското кино. Главният му селекционер е готов да размести вече подредената програма, за да включи "Стъклени топчета" в амбициозния конкурс. Но единственото копие бе направено по поръчка на Берлинале и остана в Берлин. Авторите не разполагат с друго копие. Ще бъде жалко да не се намери финансова подкрепа за представянето на "Стъклени топчета" в Бари. И какво излиза: щастието не е в парите, но е по-добре да ги имаш. Всички, които познават Черкелов, знаят, че щастието на Черкелов не е по кинофестивалите. Но пък не е без значение в Бари да узнаят, че и в България се прави европейско кино.

Берлин

Светла Иванова