Ще има ли антология
на българската маринистика?

Върбан Стаматов, доайенът на българското морско писане, си отиде от белия свят с отворени очи: мечтата му най-после да види сборник с най-доброто от българската маринистика така и не бе реализирана. А той винаги е казвал, че в свода на нашата литература трябва да има подобно издание, защото то - няма как - би спомогнало на вкопчилия се в ралото българин да стане морски човек и да се обърне най-сетне с лице към стихията, миеща източния край на неговата земя.
Идеята за антология на българската маринистика отдавна е глождила писателя, но по-конкретни очертания придобива през 1997 година в Солун - тогавашната столица на културна Европа. С друг обсебен от морето автор - бургазлията Георги Ингилизов, той нахвърля контурите на бъдещия проект: двамата набелязват авторите, приблизителния обем на книгата, периода, който ще обхваща. Работата напредва бързо, но като опира до парите - ядец! Всичко пропада... Българинът за пореден път демонстрира незаинтересованост към морето. После Върбан Стаматов си отива и идеята за антология на българската маринистика като че ли умира заедно с него.
Обаче не би, Георги Ингилизов не се отказва. Продължава най-напред сам, ала след това по съвета на съпругата на Върбан Стаматов Севда Севан се обръща за сътрудничество към сегашния председател на Съюза на българските писатели Никола Радев, също изявен маринист. Твърде кахърна, трудоемка и неблагодарна е работата, за да може да я свърши сам човек. Никола Радев откликва и поредният проект за сборник с български морски разкази вече е готов. В него са включени около петнадесетина автори, сред които личат имената на Борис Априлов, Емил Марков, Константин Площаков, Върбан Стаматов... Избрани са разкази, писани след 1944 година, тъй като "едва в тия години българинът излиза в Световния океан", както сочи флагманът на българската маринистика. А като гледаме хала на Океански риболов и Български морски флот, на път сме вече да затворим цикъла и да си се приберем обратно, мрачно го допълва Георги Ингилизов. Прочее, той и Никола Радев работят за антологията изключително на ентусиастки начала и абсолютно безвъзмездно; желанието им е само да я видят на бял свят и така да успокоят неспокойния дух на своя учител.
Проблем, разбира се, отново са парите. Засега само община Несебър се е ангажирала с финансова помощ, но тя е недостатъчна. Изданието по предварителни сметки ще струва около 1500 долара и то без стотинка хонорар за участниците и съставителите. От най-различни морски агенции и дружества са търсени пари, засега обаче навсякъде са ударили на камък. Две-три издателства са проявили интерес, дори са представили олекотени разчети, трябват само още мъничко, още много мъничко средства. Отникъде обаче взорът ги не види.
Така въпросът "Ще има ли (най-после) антология на българската маринистика" си остава висящ. Един напръстник храброст се иска, за да му се отговори положително, засега обаче смелчаци няма. И дълго още, както личи, ще броди неспокойният дух на Върбан Стаматов по напуканата българска земя, напразно очаквайки своите селски сънародници да се превърнат в морски труженици...

Митко Новков