За една поява на Лакан

Книгата на Ален Вание е включена в поредицата "Портрети" на издателство Лик, независимо че тя в никакъв случай не остава само в биографичното. Напротив, в нея доста подробно и точно са представени ключови понятия и идеи от психоанализата на Лакан. С други думи, тя представлява едно детайлно вглеждане както във фигурата на психоаналитика, така и в практикуваните от него теории, вглеждане, което се опитва да очертае сговарянето им, да види слепването между интенция и направа. Още повече, че самият автор на книгата Ален Вание е психоаналитик, така че това също допринася не просто за доброто четене на Лакан, което книгата демонстрира, но и за непрекъснатите пулсации между магнетизма на личността на Лакан и жестовете, в които той се е въплътил; между чара на личността и чара на текстовете, в които тази личност и се всмуква, и се разгубва. Но пак казвам, Лакан на Вание не е традиционна биография. Тя е по-скоро малка книжка с метатекстове върху писанията на Лакан.
Но да се обърнем малко по-конкретно към изданието. По думите на Вание, книгата няма претенцията да даде някакво лесно обяснение на психоанализата на Лакан, нито пък вярва, че ще бъде ключ към личността му, но въпреки тези малко пресилени и скромни заявления, тя като че ли успява да постигне точно това, което се страхува, че не би могла да направи. При това успява да го направи, говорейки на език, който е доста по-прозрачен от Дионисовото писане на Лакан. В този смисъл тя е книга превод, книга пре/разказ на някои от основните Лаканови текстове и важни дебати, случили се чрез тези текстове - дебати с Фройд, Леви-Строс, Сосюр и пр. Изобщо "Лакан" на Вание е силно загрижена за контекста, за текстуализирането на контекста и за контекстуализирането на текста. Затова и е прорязана от парчета, които уясняват хронологията, изреждат имена и заглавия, говорят за реакции по отношение на Лакановите текстове, представят реакциите на самия Лакан... Така в това отваряне, в това поместване на Лакановите виждания в полето на културното пространство, в проследяването на диалога на Лакан със структурализма и действащата психоанализа е едно от големите достойнства на книгата.
По-тясното вглеждане и запознаване с идеите на Лакан пък е подчинено на убеждението на Ален Вание, че цялата дейност на Лакан би могла да бъде сведена до въпроса що е психоанализата, какви са принципите на нейната власт и как се осъществява специфичната й цел, която се заключава в развързването на въображаемото измерение... В този смисъл книгата запознава с ключовите за Лакановата психоанализа категории Въображаемо, Реално и Символно, проследявайки връзките, взаимните прониквания между тях, но и отликите, отлаганията, характеризирайки популярни текстове, чрез които Лакан опубличностява тези понятия; спира се на разбиранията на Лакан за речта и езиковата дейност, за несъзнаваното и неговата структурираност по подобие на езика, за несъзнаваното на субекта, видяно като дискурса на Другия, за човека като езиково същество, за стадия на огледалото, Едиповия комплекс, въображаемия баща... Тоест целта й е да демонстрира ставането на определени категории, динамиката в тях, преправянето им.
Има нещо парадоксално, че българското запознаване с Лакан стартира и продължава повече чрез метатекстове, отколкото чрез негови авторски текстове (да не забравяме, че Лакан присъства у нас единствено чрез преводи, публикувани във вестници и списания (най-вече чрез публикациите в "Език и литература"), но може би пък това е също част от парадоксите и жестовете, съпътстващи неговите появи.


Амелия Личева

















Думи
с/у думи





Ален Вание. Лакан. Превод от френски Ирена Кръстева. Изд. Лик. С. 2000 г.