Защо омайва?
Пан Тадеуш на Анджей Вайда - обект на литературоведски разговор между проф. Мария Янион, проф. Мария Жмигродска* и Кажимера Шчука

Мария Жмигродска: Филмовата адаптация на "Пан Тадеуш" се натъкна на изключителни трудности. Поемата е смятана в Полша за светиня, а се налагаха различни съкращения, особено в текста на разказвача. В същото време този "господар на текста", както го нарича Кажимеж Вика (изтъкнат полски литературовед, бел.пр.), играе необикновено важна и възвишена роля в текста. Той е и местен сладкодумец, и певец на историята, и наблюдател на комедията на нравите, и носталгичен обожател на интимно-свойското, и практичен чифликчия, и романтичен пейзажист... Неговият глас настояваше за своя визуален еквивалент. Но и сценарият трябваше филигранно да се извае от мозайката отделни камъчета, от късовете диалози, изчовъркани от текста на разказвача, често неподдаващи се на тринадесетостъпния ритъм и все пак оформили плътна и стройна цялост.
Мария Янион: Това добре, но дай сега да разчоплим филма по теми. Тринадесетостъпникът например.
Мария Жмигродска: Вайда е успял да запази поетичната красота на поемата. Актьорите дисциплинирано рецитират необикновено естествения, прекрасен Мицкевичов стих. С едно изключение - на младичката дебютантка Алиция Бахледа-Цуруш, която декламира като ученичка малкото, за щастие, реплики на Зошя.
Мария Янион: Самият Вайда казваше, че ще бъде абсолютно ортодоксален спрямо тринадесетостъпника. Чудехме се как ще свърши това.
Мария Жмигродска: Стихът е великолепно индивидуализиран от актьорите. Достатъчно е да съпоставим два толкова различни по стил разказа - на Гервази (Даниел Олбрихски) за смъртта на Столник, и на Телимена (Гражина Шаполовска) за драматичната афера с булонката.
Кажимера Шчука: Изключителната според мен Телимена на Шаполовска дава поводи за размисъл. Начинът, по който говори, показва, че като единствена жена с реплики в този мъжки свят, тя се чувства несигурна и чужда. Стъпката й също е мъжка, риторична, на места дори войнишка...
Мария Жмигродска: Всеки герой говори все пак в леко различен ритъм. Олбрихски споменава в едно интервю, че неведнъж е регулирал с жестове разкъсания от сценаристите тринадесетостъпник.
Кажимера Шчука: Всъщност тринадесетостъпникът е главният герой на филма. Олбрихски, който притежава необикновена сила да го рецитира, е подпомогнат от Вайда с маршов ритъм на барабани. Във филма се очертават два музикални мотива - лирична полонеза и батален марш, като вторият доминира.
Мария Жмигродска: По отношение на актьорския състав Вайда е улучил десятката. Падам си направо по всички, с изключение на сложния случай "Зошя". Стори ми се, че на този образ, интерпретиран в реалистично-битовия план на поемата, му липсва онова "je ne sais quoi", загадъчното нещо, което отличава девойчето от гъската.
Мария Янион: Вайда смяташе, че главен герой в неговия сценарий на "Пан Тадеуш" трябва да бъде отец Робак (Богуслав Линда). Обаче във филма той е затъмнен от врага си Гервази.
Мария Жмигродска: Страхотно!
Мария Янион: Наистина, голям актьорски успех за Олбрихски. Според мен това е най-добрата роля във филма. Маниакалният престъпник и отмъстител Гервази превъзхожда свещеника. Надвива го с негативната си енергия и му обърква всички планове. Агитира шляхтата не за патриотични бойни действия, а за родова мъст.
Мария Жмигродска: Открай време по-лесно е да играеш задъхващ се от омраза маниак, отколкото свят човек.
Кажимера Шчука: В поемата "Пан Тадеуш" Гервази някак не е важен образ. С изумление открих, че във филма е първостепенен герой.
Мария Янион: Това е готически персонаж, като от романтичните романи на ужаса, един полски Квазимодо.
Мария Жмигродска: Стигаме до темата за жестокостите - не само Гервази е страшен. Битката в поемата е много свирепа и драстична, въпреки изобилието от трагикомични моменти. Впрочем режисурата на този епизод е отлична - Вайда е превърнал битката в нещо като военен балет. За разлика от Мицкевич, той не обръща внимание на отделните героични постъпки. По-скоро майсторски представя сблъсъка между добре обучените и талантливо предвождани егери (изобщо не личи, че са напити със соплицовски спирт) и живописните тълпи войнствени чифликчии.
Кажимера Шчука: Изобщо картините на насилие, пръскащи се мозъци и т.н. са туширани. Магията на насилието се осъществява на друго равнище - на военния ритъм и балета на войските.
Мария Жмигродска: Войската е показана като символ на спасителната сила - все едно гледаме отряди от ангели. Вайда не показва битката на редовната Наполеонова армия, впрочем няма и повод. Само се усеща, че идва добрата сила, справедлива и прекрасна.
Кажимера Шчука: Във филма насилието не е натуралистично. Спестени са бруталните, страшни сцени, както е в екранизацията на Хофман по Сенкевич "С огън и меч". Вайда класицизира "Пан Тадеуш".
Мария Янион: Възхищавам се от Вайда и в това отношение. Във времената на триумфиращо насилие не се е поддал на изкушението, дори в този смисъл е изневерил на Мицкевич.
Кажимера Шчука: И все пак ни въвлича в хазарта на войната. И то по-успешно, отколкото натуралистичното насилие.
Мария Янион: Що се отнася до темата за националния мит, неговият апологет Станислав Пигон твърди, че в "Пан Тадеуш" има "национална родово-племенна мъзга", "нравствено здраве на простите, дребни земевладелци". Според него "Пан Тадеуш" е недвусмислен апотеоз на "възвишения" полско-литовски съюз, на тези национални ценности.
Кажимера Шчука: В писанията си за Мицкевич и Сенкевич Гомбрович твърди, че те създават салон за красота, от който след съответното гримиране излизаме толкова разкрасени, че всички ни завиждат и искат да ни изтрият от лицето на земята, защото не са в състояние да понесат толкова полска красота.
Мария Жмигродска: А къде да сложим Вайда?
Мария Янион: Той не е нито Пигон, нито Гомбрович. Отношението на Вайда към света на "Пан Тадеуш" е двойствено: от една страна това е саркастична картина на нашата национална природа, но от друга - святото и невинно пространство на детството.
Кажимера Шчука: "Пан Тадеуш" е някак анаморфичен: погледнеш веднъж - виждаш едно, втори път - виждаш друго. Смесица от жанрове, мяркат се гледни точки... Като се замисли човек върху това, което говорят, му става страшно, а подир малко усеща домашна топлина и уют, после пак някакви насилия и свирепости, до тях - митът за войската и нещо прекрасно...
Мария Жмигродска: Вайда осигурява епичния тон на филма чрез картините на "голямата история", а малката история на Соплицово и дребното дворянство е представена като снимка от семеен албум.
Мария Янион: Известно е, че Мицкевич е имал проблеми с образа на Телимена. А във филма при нея има най-много съкращения. Мицкевич, както Фредро, оперира с два типа еротика. От една страна - твърдата, граничеща с порнография, особено в младежкото му творчество, някакъв вид либертинизъм. Другата е свързана с новата чувствителност и романтичност, изразени чрез безумната любов и андрогенната утопия в четвъртата част на "Задушница". А в "Пан Тадеуш" срещаме съвсем нова трактовка на еротиката, любовта и брака. Да поговорим за това. Кажимера Шчука: Норвид нарича Телимена "московска метреса"...
Мария Жмигродска: Намирам това за силно преувеличено. Телимена е "развейфуста и кокетка", ловджийка на мъже, просто защото е пришпорена от отлитащата младост и от призрака на мизерията. Напълно в традицията на Фредро.
Кажимера Шчука: Но е мизогинен образ, със задача да осмее и девалвира интелектуалните аспирации на жените. Когато те сами започнаха да пишат, създадоха нов модел образование и друг литературен тип образована героиня.
Мария Янион: Тук има и ирония спрямо женскостта, която демонстрира своята сетивност. Телимена е единственият образ в поемата, снабден с тяло, с плът. Всички искат да се възползват от нейната чувственост, а в същото време я осмиват и заклеймяват.
Кажимера Шчука: Във филма Вайда обновява мита и генеалогията, обаче това не е генеалогия на всички нас. Само на "господа братята", не и на "госпожи сестрите". В него почти няма жени и за възприемането му трябва да се почувстваме мъже. Това може да бъде и приятно, но ни кара да помним, че шляхтичката Жечпосполита е била общност на мъже. И това ясно личи във филма.
Мария Янион: Според Пигон е обоснован упрекът към "Пан Тадеуш", че "женският свят е недоразвит".
Мария Жмигродска: Скъпа, цялата официална история е история на мъжете. Ще трябва да избирате: или отхвърляте баласта на мъжките векове и започвате всичко на чисто, или приемате перспективата, царяща в културата.
Кажимера Шчука: Но има и трети път. Да намерим в миналото нишка, която да е за нас. Затова трябва да говорим за едновремешните еманципантки, ангажирани в борбата за независимост, които са се борили и за политически права за жените.
Мария Жмигродска: Гражданската и интелектуална еманципация на жените в Полша започва през XIX век. Тогава се формира легендата за Емилия Платер или Клаудина Потоцка, появяват се "ентусиастки", "социалистки", "хегелианки"... Полският романс обаче, а негов патрон е и "Пан Тадеуш", още дълго време ще дели жените на "гъски" и "почужбинени кокетки". Преди всичко искам да повторя, че съм съгласна с казаното за анаморфозата и дори бих искала да акцентирам критичния поглед върху стара Полша. Това наистина е нейният "надгробен камък", защото аз разбирам поемата накрая като картина на народното възраждане. В книги 11 и 12 всички са вече други - и Гервази, и Добжински, които са станали добри войници в армията на Княжеството, и дори Зошя, която чурулика, че ще пази старателно ключовете, за да се чувстват добре мъжът й и селяните. Важно е също, че Вайда съумява да издигне Зошя не само до символ на помирението и обединението, а и на обновлението, изразено в полонезата.
Мария Янион: Казваш го в духа, в който Милош разбира "Пан Тадеуш" - като изцяло метафизична поема, показваща хармонията на съществуването като образ на чистото Битие.
Мария Жмигродска: Да, това е творба за завръщането, за възстановяването на един променен, пречистен, включен в голямата хармония свят. По време на полонезата вниманието на зрителя е приковано най-вече от Зошя. Камерата непрекъснато я следи, проектира образа й върху всички танцуващи двойки. Малката селска Евтерпа става не само патронка на дворянското помирение, а и на космическата хармония. Тук неволно си спомняме любимия на романтиците стих от "Божествена комедия": "Любовта, що движи слънце и звезди".
Мария Янион: Но в полонезата се крие и предчувствие за поражението, известно ни от Епилога. И за да нямаме илюзии, Вайда го премества в началото на своя филм.
Мария Жмигродска: Филмът на Вайда не е алиби за съвременността, а равносметка на съвестта и надежда.
Газета Виборча, 23-24.10.1999 г.

От полски Силвия Борисова

*Мария Жмигродска, за съжаление, е починала на 22 февруари 2000.