Литературата пере без накисване

На 9 март т.г. в ресторант "Континентал Плаза" в София бе отпразнуван вторият рожден ден на най-тиражното, най-четеното женско (но не само за жени) списание "Бела", издавано от "Дакс медия" АД, със специалното съдействие на Весела Лечева. В пресинформацията четем също, че "Другият сериозен повод за тържество е и промоцията на уникалната поетическа "Антология България" - съвместно издание на "Дакс медия" и издателство "Христо Фотев". Такава антология се издава за първи път в България - нещо като "История славянобългарска", само че "история поетическа". Убедени сме, че всеки истински българин ще добави към класиката в библиотеката си тези 200 лирически страници, посветени на родината от 87 български автори - от Христофор Жефарович (роден през 1705 г.) до Асен Йорданов (роден 1964 г.): Ботев, Вазов, Славейков, Вапцаров, Блага Димитрова, Любомир Левчев..."
Какво стои зад всичко това? "Антология България" е опит чрез лириката отново да се комунизира общественото пространство. Националистическата изразност щурмува своите изгубени по естествен път територии в каноничния свод на българската литература. На значима част от публикуваните произведения, отлично удържащи своята предсказуемост като масова литература, се вменява висок, национално отговорен ангажимент. Съставителите (Антония Полименова, Мери Диканска и Бистра Драголова) се опитват да организират антологично една литература на фалшива политическа коректност, която се разпада от безразборния им и крайно непромислен вкус.
"Антология България" нагло се опитва да компенсира художествената несъстоятелност в текстове на доморасли автори чрез инфантилни заклинания в тематичен план, за които България може да бъде предимно в статута на държава-жертва със светло минало и печално бъдеще. Преобладаващото количество недоказани съвременни автори паразитират върху литературно-историческата състоятелност на имена от ранга на Яворов, да речем. В своята невежа работа съставителите на книгата съвместяват в едно естетическо поле противопоказни текстове от различни смислови равнища. И така в цялостен корпус попадат абстрактната символистическа родина на Лилиев с априлската България на Левчев. Страничният ефект на това предприятие е възраждането на смътни образи на незнайни български врагове. Патриотичната лирика е важна и неотменна част от конституирането на всяка национална литература и тя невинаги може да бъде окачествявана като злокачествено образувание. Но в "Антология България" нескопосните стихотворения, употребяващи България, достигат критичната маса на вулгарността.
Представянето на "Антология България" се състоя между сьомга и уиски на корем, парвенюшки брътвежи и полуборчески грижи за загиващата българска култура. А след всичко, което са свършили, съставителките на книгата (заедно с Христо Фотев) трябва да произнесат: "Благодаря ти за голямото търпение и за голямото мълчание, Българийо!"

Марин Бодаков