Отново полски Нобел
Да бъдем откровени: пак имаме полски Нобел. Полската култура продължава прекрасната си традиция.
Бе удостоен Анджей Вайда, големият артист, обожаван и обругаван от съотечествениците си, обичан за патриотизъм и разобличаван за безроден космополитизъм, наследник на най-добрите полски традиции, романтичен и антиромантичен. Най-високата награда се полагаше на този творец, който черпи от Мицкевич и Жеромски, Виспянски и Реймонт, Ивашкевич и Анджейевски. От Конвицки. От всичко най-прекрасно в нашата литература. Този конюнктурен нонконформист, хитрият херос на полското кино.
Един от диригентите на полската култура през последния половин век и велик свидетел на нашите съдбини. Съдбини, сложни като творбите на Анджей Вайда: "Поколение", "Канал", "Пепел и диамант", "Пепелища", "Обетована земя", "Сватба", "Делото Дантон", "Без упойка", "Човекът от мрамор", "Човекът от желязо"...
И последния, "Пан Тадеуш". И... Но стига заглавия.
Тук има някаква метафизика: колкото пъти гледам филм на Вайда, толкова пъти съм поразен от това, че твърде често ми разкрива истини, които нямам желание да узная. От друга страна, колкото пъти разговарям с него, толкова пъти имам чувството, че не говори той, а някакъв гений на полската тайна, когото самият Анджей често недокрай осъзнава.
Скъпи Анджей! Гордеем се с теб и заедно с теб. Няма да издам никаква тайна, ако кажа, че от първите дни, въпреки свадите като във всеки обичащ се впряг, сме заедно - вестникът и вие с Кришя.
Колкото звезди в небето, толкоз щастие в сърцето!

Адам Михник

От полски Силвия Борисова