За реформата -
година по-късно
Не мога да се съглася със становището, "че по културно-политическите проблеми в медиите е най-разумно да говорят културно политическите личности". Не че отричам тяхното участие, но на какво биха се основали позициите им, ако не на широкото познаване на проблемите чрез избистрения и изстрадан в практиката опит. Твърдо убедена в това, се обърнах към ръководствата на оперно-филхармоничните дружества, на двата национални института - Софийската национална опера и Софийската филхармония, на някои други провинциални културни институти като Врачанската и Плевенската филхармония, към видни фигури на музикалния ни живот. Някои от тях, отегчени или разочаровани, или пък твърде ангажирани, не пожелаха да се включат със своя оценка. (Може би някой ще възрази, че отново се минава "по върховете", че редовите осъществители на реформата биха коментирали фактите в по-друга светлина. Възможно е, но едва ли само с тази публикация би могла да се представи цялостната картина в страната).
Основният въпрос беше свързан с развитието на "едногодишната рожба" на културната политика в музиката. Прохожда ли вече, или безпомощно пълзи в кръг, обградена от препятствията на генералните ни житейски трудности, на финансови и психологически пречки. От този въпрос естествено произлязоха и ред други подвъпроси, които, без да са нови, се налагат отново поради своята нерешеност.
Отговорите се изсипаха като много, различни по цвят и форма, късчета от нелек за сглобяване пъзел. Някои пък поразително съвпадаха. Опитвайки се да спазвам известна йерархия в тяхната значимост, ще започна от следния въпрос:
Добър ли е поначало моделът на реформата,
как действа на практика?
Георги Димитров (Русе): "Някои неща в него не са наред."
Бедрос Папазян (Софийска филхармония): "Моделът е добър, но не се прилага както трябва"
Росен Груев (Бургас): "Реформата - да! Ние работехме така и преди. Но защо я оставиха само на нашия професионализъм и любов към изкуството?".
Христо Игнатов (Варна): "Не е чудо невиждано, а система на работа във всички провинциални театри в Германия"
Георги Нотев (Софийска опера): "Симфоничният оркестър има огромна полза да свири опера, а оперният оркестър - симфонична музика. Това отваря погледа и мащабите на изпълнителите. Освен това отделното им съществуване не е оправдано от културните потребности на обеднелия и угрижен българин".
Много оптимистично прозвуча от Пловдив гласът на Деян Павлов - диригент на ОФ-дружеството. В момента Борислав Иванов (директор на ОФ-то в Пловдив) бе на турне. Сливането там вървяло добре, не страдат нито симфоничните, нито оперните спектакли, творческите и административните възможности стават по-гъвкави. По-добрата координация и централизация понастоящем изтъкнаха и Христо Игнатов и Бедрос Папазян.
"Реформата може да просъществува в Русе" - казва Георги Димитров. Численото обедняване на оперния състав (защо, мисля, е добре известно на музикалната ни общественост) облекчава сливането с филхармонията. Той е решен да приведе нещата в действие и да се кандидатира в предстоящия през юни конкурс за генерален директор въпреки наследените неуредици - "пълен безпорядък", "финансови злоупотреби" (в момента там тече финансова ревизия), липса на репертоар и средства, неприведени от общината по вина на бившето ръководство. Иначе проблеми с общинарите няма - напротив, радва се на пълно разбиране и добронамереност. Извод - независимо от някои несъвършенства, от не докрай съобразени местни специфики и междуличностни спорове, схемата се приема естествено като нещо вече изпробвано в Европа, пък и у нас съответно вече функционира. Настоятелно питах събеседниците си, а и себе си дали регламентирането на длъжностните характеристики и внимателният подбор на конкретните фигури биха избягнали конфликтите на места? "Те се пораждат не толкова от личностите, колкото от нерешените проблеми, от липсата на пари, съкращенията" - отговори ми Валери Вачев (Враца). А Георги Нотев предложи изход във взаимните компромиси и търпимостта. Затруднявам се да подредя останалите проблеми в една последователност. Те просто са вплетени един в друг и усукани около една възлова дума:
Парите
Предчувствам реакцията на досада. "Пари липсват. Това вече го знаем". Но кой и откъде трябва да ги набави - за това май още трябва да се разсъждава. И да се действа в определена посока. Защото навсякъде това е основната болка и се изтъква като причина за всички неблагополучия.
Много тъмни бои имаше в картината от Бургас. Последният ремонт на театъра е правен преди 20 години, вече всичко се руши, няма средства за нови инструменти, за декори и реклама, с голямо финансово усилие е сменен разпадащият се диригентски пулт. Икономистите искат да направят от нас, музикантите, хора практични, самостоятелни и пазарно ориентирани.
Правилно, но това достатъчно ли е? Следва въпросът:
Може ли музикалното изкуство да се самоиздържа?
На него получих категоричен, почти еднакъв при всички отговор: "Не, това не е възможно нито у нас, нито по света. Навсякъде то се нуждае от субсидии." Нито създателите на това скъпо изкуство операта, нито големите симфонични формации, нуждаещи се от продължителна спойка, могат да просъществуват от собствени приходи. "Светът ни се чуди как успяваме" (Росен Груев). И така, без пари не може да гоним качество, а без качество - да се печелят пари. Без пари не може да се осъществи свързаната със законите на пазара маркетингова дейност, а без маркетинг - да се реализират приходи.
Пак с парите се свързва проблемът съкращения. За момента като че ли на повечето места щатът е доведен до приемливия оптимум (или пък минимум?), но страхът от продължение в тази насока владее навсякъде. Числеността на Софийската опера, например, за последните 3 години е намаляла с 20%. Във Враца недостигът вече е осезателен, също и в Бургас. Бройките на балета и солистите, според генералния директор там, вече са на границата на комичното. За отлива на кандидати поради ниското заплащане вече е писано и говорено, но какво от това. Статуквото се запазва. "Дайте ни пари, за да си върнем прекрасните музиканти, които в чужбина ползват безплатно!", призовава Росен Груев. Обяснява, че с тези заплати може да "прилъже" само някой пенсионер. И пак качеството, и пак парите - почти като в безкраен канон. Учудващо изключение прави Русе. Георги Димитров казва:
Щатът е раздут, хранят се хора, от които няма нужда
Но за да реши този свой проблем, той се нуждае от промени в законодателството, като конкретно посочи нов Кодекс на труда и Закон за спонсорството. Предвидените в Закона за защита на културата данъчни облекчения не удовлетворяват и останалите участници в анкетата. Трябва някак да се привлекат, да се примамят хората с пари в България. Дали това може да стане само по пътя на убеждението от страна на мениджъра, или май са необходими по-мощни стимули? Нека помислят законодателите. Ето едно предложение, подхвърлено от господа диригентите - да се пренасочват средства от хазарт, тотализатор и т.н. А Росен Груев живее с мечтата за месечния бюджет на един бургаски футболен отбор.
И още нещо плаши останалите извън списъка на ОФ дружествата оркестри - вероятността да останат изцяло на издръжка на общините. Това окончателно би дестабилизирало тяхното положение. Местните ръководства или нямат, или не искат да отпуснат средства за културен живот. Георги Нотев проявява разбиране - нали с предимство трябва да се ползват лекари, учители, здравни заведения. Макар че и той е сред потърпевшите. Според неговото обяснение тук се крие причината за прекратената дейност на откритата оперна сцена в Плевен. Не може да се говори за недомислия в експеримента в Плевен - може би ранен предвестник на сегашната реформа, започнат още през 1995 г. Склонна съм да му вярвам, припомняйки си фактите от предишен разговор. Сериозната като количество и разнообразие на идеите, на гастролиращите артисти продукция тогава ме убеди в перспективността да се работи и така. После постановките "застиват", защото предишният кмет, без много обяснения, прекратява субсидиите. Сега новото ръководство дава обнадеждаващи обещания. "В момента, в който общината реши да даде средства (нужни са около 20-30 хил. лв.), градът ще има оперна продукция от 3-4 спектакъла в зависимост от интереса" - уверява Георги Нотев. В момента добре функционира и филхармонията, съставена от млади и работоспособни хора.
Дилемата да запази ли малка България всички предишни изпълнителски колективи, или да премине към по-строгите, но оправдани от музикалния пазар схеми на чуждестранния опит, вероятно ще бъде въпрос за сериозни и пораждащи противоречия сред музикантството бъдещи дискусии. Георги Нотев подкрепи по-скоро втората. Постепенно социалната демагогия трябва да бъде изоставена в интерес на по-общия интерес - и на тези, които са намерили своето истинско призвание, и на другите, които по-добре биха се реализирали в друга област, а и на самата публика, която ще се радва на наистина качествени спектакли и концерти.
Реализмът се сблъсква с идеализма. Кой ще победи - вероятно разрешението ще се наложи само в резултат на бъдещата практика.
Оставям като заключителен въпроса, който колегите от културни институти поставят като основен:
Да има ли министерство на културата?
От насоката в мисленето на музикантите ми стана ясно, че едва ли това в момента вълнува особено българските изпълнители. Пък и едва ли формата и названието, под които действа една институция, са определящи за резултатите от нейната работа. От по-голямо значение остават кадрите, които функционират, тяхната съответстваща на длъжността и съвременните международни стандарти квалификация, степента на отговорност и желанието да се работи не само за лична изгода, но и за общата кауза.

Боряна Мангова


Включвам се в течащата на страниците на вестника дискусия около проблемите на културната реформа с един, макар и частичен, опит за анализ на ситуацията в сферата на музикалното изкуство.