Малката държава
СБХ
- Всеки разговор за СБХ днес неизбежно води до въпроса за състоянието на творческия му фонд. Ти си от хората, които доскоро пряко са били ангажирани с ръководството на ТФ на СБХ. Бедствено ли е положението?
- Ако трябва да определя тази организация, завещана ни от социализма, бих казал, че Фондът прилича на динозавър, расъл под слънцето-партия, който агонизира във времето на свободно пазарно и политическо пространство. Някога необходимостите на държавата-партия от агитация доведоха до пълния монопол на СБХ върху изобразителното изкуство. Но създадените от и за тази цел предприятия-гиганти на Творческия фонд днес загиват.
- Да припомним кои са те. Става дума за комбинати за приложни и монументални изкуства, които бяха създадени по времето на Людмила Живкова и покрай честването на 1300-годишнината. Те трябваше да изпълняват тогава огромните държавни поръчки. И никой не си даде сметка, че преди 1400-годишнината едва ли ще има други поръчки в такъв мащаб. Така че упадъкът им беше предизвестен още тогава. И той беше виден съвсем отчетливо в началото на 90-те, но няколко конгреса на СБХ минаха, без да се направи нещо по въпроса.
- СБХ с всичките си плюсове и минуси на организация, обединяваща творци в изобразителното изкуство, е една своеобразна малка държава със собствени цели, със собствен бюджет и управление. Големите пречки пред действителните задачи на тази организация не са нито идеологически, нито личностни, а финансови. Наследството, което получихме от тоталитарното време, в момента се явява бреме за този съюз, тъй като не можа да бъде трансформирано на пазарен принцип и да носи печалби. Оставено в ръцете на недотам опитни или оправни бюрократи, води до страхотни загуби. Поредица от ръководства на СБХ правеха една и съща грешка: те казваха - предишните безотговорно са съсипвали нашите предприятия и ние ще трябва да ги възстановим.
- Именно затова, струва ми се, бе избран на предишния конгрес Любен Зидаров. Изглежда членовете на СБХ наивно си мислеха, че той, след като успешно е ръководил Творческия фонд в продължение на 15 години в предишните условия, ще направи чудо и в сегашните. И причината да говорим с теб сега е, че точно при председателството на Зидаров ти беше в Управителния съвет на Творческия фонд на СБХ.
- Тук е моментът да си кажа една болка. Работил съм и по времето на Тодор Живков в структурите на Творческия фонд, а сега ръководя малко предприятие за бижутерия - тоест запознат съм с условията и преди, и сега. Затова бивайки наясно с неумолимия ход на пазарната икономика, знаех какво трябва да се направи. Но в нежеланието си да влизам в конфликт, не намерих сили да се преборя, да отстоя вижданията си. Даже напротив, всичките ми предложения за преструктуриране биваха разглеждани като пасквили или, още по-острото определение за това, което исках или съм препоръчвал, бе, че съм "гробокопач" на Творческия фонд.
- Никой ли не си даваше сметка, че точно ти нямаш интерес от това? Като човек независим и в творческо, и във финансово отношение, със собствен бизнес, както се казва, очевидно е, че не би използвал ръководния пост в СБХ за някакви лични облаги. Даже напротив, точно независим човек като теб е най-подходящ да промени и Творческия фонд към нещо по-добро...
- Фактът, че бях преизбран за втори мандат и от конгреса, и от управителния съвет на ТФ, говори, че колегията е разчитала донякъде и на моите усилия. Но очевидно, моралните ми сили за едно революционно трансформиране на фонда не стигнаха. Бях изправен пред очакванията на колегията за мобилизация, за стягане на редиците и поставяне на тези предприятия на пазарен принцип. И тук вече възникна най-интересният конфликт и неразбиране - по въпроса за собствеността. Предприятията, с които СБХ разполага, са "наши", а не "мои". В малката държава СБХ те са държавни предприятия, в които срещу мизерни възнаграждения небрежни работници и невежи счетоводители са се окопали срещу безработицата. Те не мечтаят за нищо друго, освен да са на щат там и да получават нещо...
- Добре, и какво се прави с тези губещи предприятия. Държавата, голямата държава имам предвид, ги закрива или продава. Какво прави малката държава СБХ?
- Малката държава СБХ доскоро отделяше от мизерните си средства, за да покрива загубите на тези предприятия с надеждата, че ще ги оправи. Икономическата логика би ни довела до най-простото решение - СБХ да се спаси от всичките си предприятия, парите да бъдат вложени в печеливши акции, да кажем, на нюйоркската борса, и с дивидентите от тях ръководството на СБХ да може да се занимае най-сетне изцяло с творчески, присъщи на съюз на художниците проблеми. Това, разбира се, е в рамките на шегата, защото нито имаме борса, където средствата да могат да бъдат съхранени..., с две думи, Ню Йорк е твърде далеч.
- Но принципът ми се струва смислен.
- Той е смислен, но неминуемо ще наруши определени гилдийни интереси в Съюза на художниците, тъй като в много от предприятията му определени колеги си изпълняват творбите с минимални разходи. От няколко години, борейки се със съюзната немотия, стигнах до извода, че отдавайки всичко това, с което съюзът разполага, под наем, той не би загубил собствеността си, а доходите биха били ако не напълно достатъчни, то поне регулярни. И ще бъдат доходи все пак, а не загуби. За да не се стига до такива тъжни решения на Управителния съвет на СБХ, че няма да се провежда дадено биенале или други изложби поради липса на пари и спонсори. Бих казал, че нашата област на културата съвсем ще изтлее, докато се чакат някакви законови и други форми на финансиране и спонсориране на българските художници.
- Но това засяга изобщо художниците в страната, а не само тези в СБХ. Нали не мислиш, че както беше в миналото, всички художници трябва да са задължително в СБХ, за да имат някаква кариера и публичност? Че извън съюза не могат да бъдат художници?
- Най-кратката реплика на въпроса ти би била, че един богат съюз би бил много по-отворен към всякакви контакти, би бил по-щедър и към хора, които не са му членове, като им отпуска зали за изложби и т.н.
- Чакай, чакай, а нима мислиш, че тези, които не са в съюза, ще искат да общуват с него? Представи си, че "външен" художник поиска зала, няма ли всички членове да протестират и то с право? Но това са само хипотези. В момента съюзът не може да се оправи със себе си и със собствените си членове (да не забравяме, че за последния конгрес нямаше пари, за да дойдат художниците от провинцията), та камо ли да мисли за нещо друго или някой друг.
- Убеден съм, може това да е идеалистично, че богатството би направило съюза много по-щедър, тъй като се ръководи от хора артисти...
- Странно, след като много добре виждаш положението на Творческия фонд, ми се вижда даже не идеалистично, а направо утопично да мислиш за богат съюз.
- Чудиш се откъде идва оптимизмът ми. Той идва от това, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. От все сърце желая натрупването на проблеми във Фонда да доведе до естествената развръзка. А именно освобождаване на СБХ от неприсъщата му дейност да ръководи и стопанисва няколкото тоталитарни предприятия. Не трябва да забравяме, че освен Съюзът на художниците и държавата се явява "собственик" на печалбата от тях. Така че дори да се превърнат в печеливши, предприятията ще носят на съюза само трохи и проблеми. Вярно, тъй като съм си подал оставката от Творческия фонд, е малко цинично да следя събитията отстрани и да злорадствам, защото може би ще се окажа прав...
- Значи очакваш, че сегашният председател на Фонда Румен Захариев ще се освободи по един или друг начин от тези предприятия и от загубите, които те носят на съюза? Аз съм скептична, защото никой, струва ми се, не би могъл да се пребори с личните интереси на тези, които ги поддържат.
- Всичко е въпрос на изясняване на позицията и демократично гласуване.
- Добре, но заинтересуваните, гласувайки най-демократично, ще запазят статуквото. И СБХ ще продължи да обслужва именно тях (да кажем 20 души), а не членския състав въобще (да кажем 2000).
- Оптимистичната прогноза се крие точно в това, което казваш, в тези цифри. Ако аргументирано се разбият илюзиите в СБХ за "печеливши предприятия", то просто остава кардиналните проблеми на ТФ да бъдат подложени на гласуване и един път завинаги приключени.
- Мисля си обаче, че съюзният член в Харманли например няма никакви илюзии просто защото нищо не знае за тези проблеми. И не се интересува. Той е предоставил това на Управителния съвет. Който също няма илюзии, защото знае нещата, но пък има лични интереси в тези предприятия и никакви аргументи не могат да ги отменят...
- Мисля, че за това ръководство на СБХ добре издоената крава ТФ не представлява интерес. След близо една година навлизане в проблемите от страна на новото ръководство като че ли се очертава яснота по проблема, който в момента дискутираме. А именно - Съюзът на художниците, освободен от идеологически догми, да се освободи и от финансови проблеми и да се обърне дори и към оня свой член в Харманли. Да даде възможност за по-нормално контактуване на творците от цялата страна, а и възможност да се контактува с външния свят, да се канят хора от чужбина и т.н.
- Добре, но това са едни пожелания. Аз никак не си представям, че художник, който има възможност да си реализира почти безплатно произведението, ще се лиши доброволно от нея в името на добруването на Съюза, включително и на онзи член в Харманли. Затова говоря за интереси - нещо като мафията в държавата...
- Ето ти достоен, надявам се, отговор. Както в държавата взе да се очертава някакъв ред - и правен, и финансов, така обстоятелствата ще доведат и съюза до разумен компромис. Тоест малка част - действително необходима за създаване на произведения, които не могат да бъдат направени в малкото ателие, каквото е моето или твоето - да бъде съхранена за благото на изкуството или с идеална цел. А всичко останало да се трансформира - вместо да имаш пет бараки, в които се прави глина, която дори не е хубава, те да се превърнат в дадено под аренда предприятие, което носи сигурен, макар малък, но регулярен доход, с който може да се планират изложбите, творческата дейност...
- Ако съм те разбрала правилно, този компромис означава да се даде на мафията мафийното, а каквото остане - за художествена дейност и творчеството на редовите членове.
- Ако това би довело до дискусия в Управителния съвет на СБХ да се даде ли покривът на сградата за поредната акция на Секция 13, да се превърне ли международното триенале в биенале, вместо да се обсъждат само неплатените сметки по ДДС на ООД "Декарт", неоформеното счетоводство по закона за счетоводството на ООД "Спанчевци" и т.н., и т.н., то мисля, че компромисът е разумен. Тоест трудно е и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, но не е невъзможно. При тази законодателна дейност спрямо културата, при цялата ни българска немотия, ако СБХ не постигне разумни компромиси вътре в себе си, то съвсем ще се изпразни от същинската си дейност. Казвам го най-добронамерено и се надявам да бъда разбран правилно от колегите.

3 март 2000
Разговаря Диана Попова


Разговор с Анжело Красини