Бар Парларе

Спомняте си, надявам се, онзи симпатичен бостънски бар "Наздраве", където отрудени хора от всякакъв калибър се събират на по чаша бира, раздумка и лековат артистичен флирт, та дано убият някой и друг бавно влачещ се час от своето сиво и еднакво ежедневие. Не зная вие как мислите, но според мен събота преди обяд за БНТ изглежда е най-тягостният, най-мъчителният, най-трудният период от седмицата и точно тогава тя решава, че е най-добре единият час телевизионно време да бъде "утрепан" в сладки приказки и неангажирани бъбрения, отваряйки пред очите на зрителя вратите на един своеобразен бар "Парларе", за съжаление без бирата и шанса за кокетни заигравки. Тъкмо тоя един час за убиване запълва предаването "Пресклуб" с претенцията, че ще обговори от всички страни "темата на седмицата", но, уви! - нито подбраната тема се оказва тема-ТА, нито пък обговарянето - обговаряне-ТО, за да се случи нещо повече от скучна quasi-парламентарна говорилня по време на депутатски контрол.
Формулата на парламентарното говорене едва ли е търсена съзнателно от "Пресклуб", но тъкмо тя се натрапва при по-продължително застояване пред тв екрана. Някакъв си взема или му дават думата, казва си там, каквото си е наумил за казване, после отстъпва говоренето на друг, той по същия начин като предишния, за да предаде на следващия - от това обаче нищо не следва, нито става, още по-малко е интересно. Интригата е допълнително заскобена от факта, че изказващите мнение са журналисти, не депутати - все пак вторите имат законодателна инициатива, докато първите просто доброволно са приели ролята на рупор/ехо на техните политико-социални действия. Загубено в брътвежи време, достатъчно само на себе си и необходимо единствено на себе си - наивистично изповядвано кредо на една Кантова самоцелност.
Водещата Теодора Енчева, личи си, усеща тая затворена суховатост и се опитва, доколкото може, да я елиминира. Вероятно тази е причината за присъствието на студенти в студиото, но те още повече подчертават самоцелността и произволността при избора на коментираните теми. Отговорите им откровено демонстрират отстраненост, вялост, безучастност спрямо нишката на обсъжданията, почти пълна неангажираност със самоволно подбрания "основен въпрос" на седмицата. Нито Дон Цеци, нито ОМО, нито публичният регистър предизвикаха някакво въодушевление и хъс сред техните слушащи редици; което, от друга страна, може да свидетелства и за това колко много се разминава предаването със своята публика. И то го чувства: оттук почти агресивният тон на задаване на въпросите, имитираното поведение на не особено възпитан депутат в опозиция, прекъсванията и пресичанията на събеседниците. Сякаш количеството питания е планирано предварително и ако не се изпълни нормата, ще последват санкции. "Пресклуб" се старае преди всичко да запълни отреденото му време, но с какво - това като че ли не е чак толкова от значение. Бар "Парларе" - място за бъбрене без кой знае каква отговорност. Липсват само биричката и флиртът, но и този пропуск при добро желание би могъл да се поправи. Канените журналисти, предполагам, не ще имат нищо против.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин