Анджей Вайда пред Газета виборча

- Кога разбрахте, че ви е присъден "Оскар"?
- Снощи, докато гледах вечерната информационна емисия в 19,30 ч. Тогава говорителката извади писмото на Академията и "ми го показа черно на бяло".
- Нашият вестник съобщи доста по-рано.
- Е, вие все ме глезите. Решили сте да изпреварите всички, за да ми доставите удоволствие.
- Наградата за цялостно творчество съдържа намек за равносметка. Май нямате друг изход и трябва да почнете нов филмов живот?
- Вярно е, имам намерение да живна, да направя нови филми, нещо за Телевизионния театър... Журито за тази награда все чака някой дотолкова да остарее, че вече да може да я получи. Не искам този "Оскар" за "цялостност" като утешителна награда, като намек, че вече съм направил всичко и мога да си почина. Тъкмо обратното - възприемам го като награда, която ме задължава да опитам още веднъж отново.
- Какви са бъдещите заглавия?
- Още не ми се ще да ги издавам. Работя над три проекта. Единият е съвременен филм, вторият - доста свободна литературна адаптация. Ако мечтите ми се сбъднат, ще снимам трета част на "Човекът...". От мрамор, от желязо - сега може да бъде жена. Герои на нашите политически филми бяха все млади и красиви мъже. Мисля, че в центъра на филма на бъдещето трябва да е жена.
- Коя?
- Признавам си, много бих искал да се срещна отново с Кристина Янда.
- На 26 март ще получите статуетката. Какво ще кажете на филмовия свят?
- Бих искал да благодаря на всички: първо на по-старите ми колеги, че създадоха полската кинематография след 1945 година; после на всички филмови творци, които преживяха трудните и тежки години на сталинизма. Също на онези, които съживиха полското кино след 1956 и 1968 г. А наградата бих посветил на всички, които тепърва ще снимат своите филми. Защото бих искал да вярвам, че работихме толкова години, за да продължи да съществува полското кино. За да могат нашите млади колеги да снимат с дълбокото убеждение, че ще ги забележат по света. Парадоксално - колкото по-полско, толкова по-забележимо. А днес искам да отправя още една благодарност. Преживях трудни моменти, сред които военното положение и годините, когато филмите ми не бяха толкова възторжено приемани като днес. Кланям се ниско на моята съпруга Кришя Захватович, че поиска да бъде с мен и до мен през всичкото това време.

21.01.2000 г.

От полски Силвия Борисова