Драга редакция!
Много ми е мъчно, че съм длъжен да напиша това писмо до всички българи, живеещи като мен, далеч от родината си.
Зная, че чрез тези мои редове ще си създам врагове, но може би точно от това имам нужда, тъй като смятам, че е настъпило "време разделно", а не време за обединяване.
Смятаме ли ние, напуснали не по своя вина родината ни, да простим на всички онези - червени, сини, зелени, оранжеви и с други цветови оттенъци политически вагабонти - ограбването на народа ни, изкарали дъщерите ни да проституират, унищожаването на културата ни, издевателството върху родителите ни, унищожаването на образователната ни система и много други дела, унищожаващи нацията ни в такъв важен за България момент. Защо част от нас забравя с кого си имаме работа и загърбваща всички минали унижения, е готова да се втурне при първия повик за "обединение" от Президента и Иван Костов и сие. Не трябва ли точно сега да обърнем гръб на подадените им омазани с кръв (нали заради тях гражданите ни умират в мирно време от гадния живот, който ни създадоха) и срам пред себе си и поколенията, които ще ни наследят. Опитайте да се дистанцирате във времето и погледнете на днешния ни начин на живот в България от година 2010. Къде ще се намират тогава Европа и къде ще бъдем ние?
Скъпи граждани и гражданки на Република България!
Моля ви! Не се продавайте само защото ви е мъчно за родината ни. Оставете ги, тези... тези мракобесници и крадци, ограбили всичко свято и нужно за всеки един от нас.
Настанало е време да се обединим срещу тях.
Пишете ми!
С уважение към всеки един, обичащ и милеещ за България


март 2000 година

Марин А. Лазаров

E-MAIL nirammedia@yahoo.com

















Българският
дебат

на Култура