Новият Филип

Дон Карлос от Верди явно е заглавието в афиша на Софийската опера, което още от премиерата на последната постановка от 1996 г. e орисано да утвърждава българската басова традиция. Тогава в ролята на Филип дебютира младият Юлиан Константинов, ненавършил още трийсет години. Месеци по-късно Николай Гяуров разкри новите си прозрения за образа по повод 40-годишнината от дебюта си в тази роля на сцената на Софийската опера. Сега сме свидетели на ново откритие - Орлин Анастасов. Това е може би и най-младият български Филип. На 24 години е. За него говорят вече като за бъдещия голям бас на България, който ще продължи завещаната традиция. В българския басов феномен винаги откриваме сходства и различия в явленията, а налагащите се сравнения не омаловажават индивидуалността на всеки изпълнител, само го обогатяват. Затова не е пресилено, когато намираме нещо общо между изгряващия Орлин Анастасов и Николай Гяуров. Ако превъплъщенията на Николай Гяуров са израз на движението на големите идеи на театъра във времето, то днешната млада генерация търси повече себе си и съвремието си чрез образа. Това понякога става с цената на бягството от достоверността на епохата и приетите разбирания за образа. Филип на Орлин Анастасов търси своя ключ тъкмо в тази посока - истината за образа, през призмата на емоцията. Тогава цялата драма придобива нови измерения. Партньор и съмишленик в това тълкуване бе и младият Иван Момиров. Неговият Дон Карлос бе спонтанен, изпълнен с готовност за саможертва, борещ се за любовта си. На сцената се разиграваше трагедията на баща и син, на монарха и инфанта, съдбовно влюбени в една жена - кралицата и майката. Филип бе без излишен грим, Дон Карлос - близък до живота. И двамата герои бяха интерпретирани без много драматичен патос. Тази жизненост на спектакъла бе свързващият мост към по-зрелите партньори - Мария Белчева, Иванка Нинова, Нико Исаков, Димитър Станчев...
Жалко, че публиката бе малобройна, а медиите настрани от събитието.

Магдалена Манолова