Радиото като игра
на Том и Джери


Диалогът между радиожурналиста и събеседника е словесен двубой, чиято цел не винаги е споделянето на мисли, решения и тези. Това е война за спечелването на слушателя на мига и само и единствено за този миг. От слушателя се очаква да вземе позиция, да бъде свикан под знамената на един от двата комуникиращи лагера. "Враждуващите" страни търсят идентифициращия се с тях слушател.
Ролята на радиорепортера е да бъде публичния глас на осъзнатия интерес на слушателя. Да задава въпросите, които вълнуват публиката, да изразява съпричастност с нея, да бъде част от "атакуващото" и контролиращо държавата гражданско общество или просто да се забавлява по начина, по който го прави "обикновеният" човек. Тази роля обаче не е завоювана веднъж завинаги територия. Тя се печели всеки път наново, с променлив успех. Защото слушателите се разграничават от журналиста при най-малкото разминаване на интересите. А слушателите всеки път имат различни очаквания, различни мотивации и най-вече различни претенции към журналиста. Той трябва да воюва за правото си да бъде "един от тях". Най-благодарната форма е монологичното словоизлияние. Тъй като слушателите обичат добре оформените популистични изказвания.
Събеседниците също се чувстват говорители на мнозинството, често мъгляво и неясно формулирано. Те говорят в полза на обществото, дори когато говорят за себе си. Тежестта на ефира усилва множествеността на посланието и омаловажава личностното му влияние. Събеседникът търси симпатията на слушателя, подкрепата му. За да ги спечели, той трябва да се пребори с радиожурналиста. Защото и двамата са устремени към едно и също парче доверие.
Зад доброжелателния диалог стои търсенето на идентифициращия се слушател. Той трябва да избере страна. А в суетата на ефира рядко журналистът е склонен да преотстъпи на събеседника си (и обратно) правото на лидерство пред слушателя. Играта на Том и Джери между тях е свързана и с "изобличаването" на партньора в симулиране на ролята на обществен защитник. Намеците за глупаво зададен въпрос от страна на събеседника се компенсират от журналистически въпроси, имплицитно питащи в качеството си на какъв поканеният се опитва да говори от името на когото и да било.
Слушателят непредвидимо кога и как, но винаги взима страна. Интересът му към дадена тема, към евентуалните нови познания или информации винаги е съпроводен с търсенето на себеподобни. Единствената гаранция за успеха и на журналиста, и на събеседника е в многоиндивидуалната аудитория, в която винаги има симпатизанти и на Джери, и на Том.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато