По повод Парите за театър отново при любимците на Московаот Недялко Недялков,
в. "Труд", бр. 300, 2. 11. 1999 г.

По повод коментарите на Н. Недялков във вестника за резултатите от приключилата тези дни работа на Комисията за субсидиране на театрални проекти ще кажа следното:
- Това е поредното трептящо от "гражданско вълнение" разказче на този автор, което алармира читающата публика за новото злодеяние, извършено от "убийцата на българския театър" министър Москова. Ето какво е то: въпросната дама броди около заседателната зала като лейди Макбет и инплантира сатанинските си желания в съзнанието на хората от Комисията, а те - полуидиотите му ниедни, верноподанически вдигат ръце и мигом раздават "тлъстата" сума от 167 хил. лева на нейните любимци - презряните авангардисти. Не стига това, ами те не пожалват и носителя на "Оскар" Иржи Менцел и отлагат проекта му. И още други, и други мерзости.
Подобни разказчета сигурно много се харесват на любителите на скандали, но са твърде глупашки и инфантилни, за да бъдат истина.
- Ако Н. Недялков бе поискал съвестно да информира читателите за резултатите от проведената сесия, вероятно щеше да отбележи, че сумата за разпределяне от 167 хил. лева не само че не е "тлъста", а съвсем постна с оглед заявения голям брой проекти (сред тях много интересни) на обща стойност 750 хил. лева, и точно това беше най-сложният проблем за разрешаване; че с предимство са удовлетворени проектите на почти всички млади театрални творци и техните независими театрални формации; че от проектите на техните по-възрастни колеги са субсидирани само най-атрактивните като театрални идеи; че бяха подкрепени възстановяването на фестивала на младите театрални творци в Ловеч, както и сборник от играни у нас и в чужбина пиеси на млади български драматурзи; че след един сезон представления спектакълът "Три сестри" на Стоян Камбарев (Бог да го прости!) в театър "София" получи субсидията за разпространение в страната; че общата картина, съставена от подкрепените проекти, е възможно най-плуралистична - дадена е възможността за реализация на творци с различни естетически нагласи и търсения; че са отхвърлени не пиесите на Й. Радичков, В. Петров, Н. Русев, а проектите за тяхното сценично интерпретиране; че е отложен не проектът на Иржи Менцел (премиерата на спектакъла му се състоя няколко дни преди сесията), а субсидията за неговото разпространение в провинцията през пролетта; че от три предложени проекта от члена на Комисията Лео Капон е приет един, и то с оглед на силно намалялата квота на куклени театрални проекти в общата картина на бюджета. И накрая, че членовете на Комисията са хора с доказан професионален авторитет, компетентност и почтеност; те се постараха да свършат едно полезно дело и гласуваха възможно най-креативната и театрално атрактивна програма, а не са се занимавали с това чии любимци да възнаградят - на Москова, на Недялков или на когото и да било друг.
- Е добре, поразглезеният от бащината слава Недялко Йорданов Недялков може да е решил в почивките от уморителните си занимания с титаните на родната чалга Кондьо, Цветелина, Глория и прочее да си поиграе и на епически битки със "съсипателите" на българския театър, може. Но, Боже мой, какво общо има това с реалните проблеми на българския театър, с това, което става и не става по театралните ни сцени, с постиженията, несполуките и провалите на театралните ни дейци? Нищо. Освен суетата на един интелектуален мъник, който мре да се поперчи и в родното ни театрално пространство.
- Е добре, както се казва, това си е негов проблем. Но се питам, културната редакция на вестника не съзнава ли, че подобни крайно едностранчиви и на места направо лъжливи творения дезинформират, меко казано, читателите? Че самата тя от доста време се е изолирала от реалностите на театралното ни дело?
Бих могъл да задам още въпроси, но се сещам, че това едва ли ще е от полза - аз не съм сред любимците
на вестник "Труд".
3. 11. 1999 г.
Красимир Спасов
режисьор, председател на Комисията

Този текст е даден за публикуване във в. "Труд" на 3 ноември м. г. Като участник във визираната комисия свидетелствам, че Красимир Спасов с право е възмутен от публикациите в "Труд" по повод нейните решения. Просто Красимир Спасов смята, че да си прав е достатъчно, а, очевидно, в "Труд" са убедени, че това изобщо не е необходимо. И поне в областта на театъра, от дълго време е така...
Затова моят въпрос не е: "Докога ще я карате така овълчени, колеги от "Труд"?" А: "Дори един Красимир Спасов ли не може да публикува възражение на ваша статия?"


Н. В.