Шекспир пак е прав

И аз като Пролога от Шекспировата "Троил и Кресида" бързам да кажа: "не че имам толкоз малко вяра във дарбата на автор и актьори, а само за да бъда в стила на разказа" на представлението "Война и блудство - блудство и война" (по "Троил и Кресида") на Крикор Азарян в Театъра на Българската армия, информирам уважаемите евентуални негови зрители, че ако търсят от всичко по малко, или от нищо по много, там ще го намерят. Накратко, в него има за всекиго по нещо. За онзи например, за когото песничките и Нона-Йотовата Елена са нищо, без съмнение ще е нещо например Иван-Радоевият луд "шут" Терсит.
Славните дела в театъра, както тези на Ахил във войната, са също, както (не)двусмислено му напомня Одисей, подвластни "на завистливото и злобно време", за да добави: "Една черта сродява всички хора: наклонността да възхваляват в хор по-новата дрънкулка, па макар тя да е изливана във стара форма." И понеже, не ще и дума, Шекспир пак е прав, в "Троил и Кресида" лековатата Вълдобрева музика, прожекцията на "телевизионни войни", телесната пародия (снизяваща "високите" герои), се "изливат идеално в стара форма", като тази да се създава сценичен образ само чрез интонационна характеристика и костюм, или казаното веднъж, да се показва за всеки случай дваж (особено в т.нар. еротични сцени). И защо не, когато подобно съчетание печели сърцата не само на почитателите на перуански тв-сериали. Като стараещ се отличник спектакълът дава правилен отговор и на новия несериозен "пазар", и на старата сериозна тема.
Ни мюзикъл, ни театрално шоу, ни драма, ни завладяващо зрелище, "Троил и Кресида" плува като риба във водата на лесния успех на шоу-ефектите и медиа-"звездите", разпределени в главни роли и се е запънал като досаден рак в ключовата Терситова фраза: "Накъдето да обърнеш врат, развала и разврат", или "война и блудство, блудство и война". Тя е заключена в заглавието, и отключваща "правилната" интерпретация на Шекспировата трагикомедия. Едва ли някой би възразил както срещу нейната "сериозност и вечност", така и срещу нейната актуалност, което всъщност е едно и също. Шекспир пак е прав, ни напомня спектакълът. За да е и театърът сит, и публиката цяла.


Виолета Дечева

















Реплика
от ложата