Ах, този фолк!
С извинение...


Най-популярната музика в България дълго време беше пренебрегвана от БНТ. За нея тя се случваше някак странично, стичаше се покрай ушите й, без да съблазнява екрана й. Не че поп-фолкът не беше забелязван, просто беше низвергнат; от дъжд на вятър само някой разлютен телевизионен водещ или претендиращо за проблемност предаване му хвърляха я ръкавица, я случайно око, за да го осъдят или мъничко поразберат. Поп-фолкът категорично беше оставен в ръцете на кабелите, които напълно съзнателно и без капка свян си го експлоатираха до дъно - дотам, че една варненска телевизия организира фестивал, желаейки вероятно да бъде първопроходецът на някой знаменит със своето бъдеще чалга-"Златен Орфей", а друга безспир поздравява своите зрители ту със "знойната" Луна,
ту с "патриотичния" Володя Стоянов.
Предаването "Ах, този фолк!" се яви, за да преобърне тази загърбеност. Все пак Канал 1 е най-масовият в страната, следователно не може да се прави, че не забелязва най-масовата музика на България. С апломба, че пристигат, за да поправят несправедливост, водещите се юрнаха презглава да "ограмотяват" лишения до този момент зрител на БНТ, скорострелно да му представят "звездите", и то от най-добрата им страна. Обсебени от чувство за мисия, те свикаха под знамената най-различни популярности и журналисти, та с техния авторитет да покажат и докажат, че в пренебрежението си националната телевизия не е била докрай права, а, напротив, крива е и още как!
Патосът обаче не бе изцяло разбран и предаването взе да се люшка из програмната схема. БНТ сякаш се срамуваше от него и като че ли искаше да го скрие, да го потули, да направи, доколкото е по силите й, така, че много-много да не се забелязва, много-много да не се навира в очи. Ежедневниците обаче - прочее, най-върлите пропагандатори на тази одиозна музика - светкавично надигнаха глас и "Ах, този фолк!" намери най-сетне свое запазено програмно местенце. Но отново със запазеното (само)усещане, че съдържа нещо срамничко, нещо не особено ценно за показване, поради което непрекъснато се оправдава, извинява, та, ако все пак успее донякъде, и да се (само)отстоява.
В тази срамежлива и възпитана учтивост се крие целият поведенски модел на "Ах, този фолк!". Предаването като че ли се чувства някак втора ръка. Някак не докрай изискано. Някак прието по милост. И непрестанно се опитва да защити подарените му благоволение и благоразположение. В него фолк-звездите не се изявяват със своите най-хард песни, а се представят леко из-естрадизирани, фризирани, напарфюмирани. Едни от най-често задаваните въпроси към гостите например са формулирани така, че да се случи оправданието и пробивът във враждебността, а в броя, посветен на Володя Стоянов, неговите изпълнения бяха буквално приравнени с осъществяването на някакво изконно, много благородно и висше в своето българофилие мисионерство. "Ах, този фолк!" непрестанно се старае да покаже значимостта и смисленността на своята тема и тази е причината тонът му да бъде толкова уврътливо-извинителен и колебливо-утвърждаващ. То сякаш само съзнава, че едва ли има кой знае какъв шанс да спечели "неверниците", но въпреки това не спира да се опитва да им доказва, че въпреки техните подозрителност и недоверие, притежава същностност в своето съществование и телевизионно присъствие. И дори възгласът му, който на първо чуване е достатъчно предизвикателен и възторжен, крие в себе си този комплекс за малоценност: "Ах, този фолк!" като "Ах, този джаз!", не обаче докрай, не така екзистенциално и културно важно. След шумно изкрещяния призив предаването всеки път прибавя едно смутолевено, притеснено, угодливо и ясно различимо: С извинение...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин